— Ще се омъжиш ли за мен, Сабрина.
Думите му бяха прости, а гласът му прозвуча съвсем тихо до ухото й, но й се стори като небесна музика, отекваща с цялата си красота в душата й. Сабрина само му се усмихна и вдигна лицето си, за да потърси целувката му.
— Да.
Каква проста, обикновена дума за отговор на такъв въпрос! Тя я каза с устни, опрени в неговите, пиещи жадно от медения огън, който избликваше от тях.
„Бъди едно с мен“, помоли я той.
„Да, да, ще бъда“, отвръщаше му тя без думи.
Устните на Дейн се промениха. Нежната им настойчивост се смени с яростна настъпателност, а ръцете му се стегнаха около крехкото й тяло.
Сабрина отстъпи на нежната му сила. Заспалите пламъци в тялото й се разгоряха под напора му и сякаш цяла вечност останаха слети така. Сърцето й гореше от радост и от тръпнещо желание. Най-накрая Дейн вдигна глава и Сабрина леко извърна лице, като дишаше тежко и накъсано. Подпря на шията му неочаквано прималялата си глава. Ръцете, с които го прегръщаше, трепереха. Тя ги отдръпна и се обърна пак към него.
— О, Дейн… по-добре не го прави. Не мисля, че у мен е останало много от дамата, в каквато се мъчиха да ме превърнат толкова дълго — тя се разсмя тихо и с усилие откъсна глава от Дейн.
В буреносните очи на Дейн за миг се мярна изражение на слаба изненада, а след това и на веселие.
— Не, любов моя — поклати глава той, — не ме разбираш. — Докато говореше, очите му потъмняха още повече, а изражението им изпращаше мълнии в тялото й. — Можеш да ме накараш да чакам два дни, дори две седмици. Може би ще успееш да ме накараш да чакам дори два месеца. Но две години? — той поклати глава бавно, само веднъж, без да откъсва очи от нейните. — Не. Две години из тези земи могат да се окажат цял живот.
Сабрина почувства как сърцето й се сви, но дали от страх, или от желание — не беше сигурна. Знаеше само, че й е трудно да мисли, когато Дейн я прегръщаше така — гърдите й туптяха до тялото му, огнени тръпки пробождаха корема й. Опита се да тръсне глава, за да се освободи от магията на желанието и да откъсне очи от него.
— Но ние трябва да изчакаме, Дейн… докато се оженим — дори гласът й сякаш не беше нейният. Прозвуча задъхан и странно дрезгав.
— А дали пастрокът ти ще даде охотно съгласието си, Сабрина, любима моя?
Тя пое дълбоко дъх, надявайки се да успокои препускащото си сърце.
— Не… не, но когато стана пълнолетна, Дейн, тогава можем…
— Не — той се усмихна леко, а в тъмносивите му очи за миг заискри весело пламъче, което отново се смени от пламъците на страстта. — Не, Сабрина. Няма да чакам съгласието на друг мъж, за да взема това, което ми принадлежи, или за да ти дам това, което искам да ти дам. Нито ще чакам да минат години. Що се отнася до мене, мисля, че още в този момент ти си моя жена — непринудената му веселост изчезна изцяло и се смени от гореща напрегнатост, от едно много по-дълбоко, сериозно изражение, каквото Сабрина не бе виждала в очите му до този миг. Тя почти потрепери, впечатлена от силата му. — Пред Бог и хората, Сабрина, от този момент нататък ти си моя жена! Независимо каква незначителна законова формалност още не е уредена, независимо че не е имало церемония, нищо не може да ни свърже по-здраво от думата, която си дадохме един на друг. Сега ти си една напълно омъжена дама — усмивката отново се появи и смекчи лицето му. Дейн хвана брадичката й и повдигна лицето й към своето. — Принадлежим си един на друг, докато смъртта ни раздели. Обичам те, Сабрина. Ти си моя жена.
Тя потрепери леко, но не отвърна поглед от очите на Дейн. Несъмнено той изричаше напълно сериозно всяка своя дума. „Пред Бог и хората…“ Тя си спомни за многото си приятелки, които напълно официално и надлежно бяха свързани с мъже, които не обичаха, нито пък бяха обичани от същите тези мъже. Свързваше ги брак по сметка или сляпо увлечение, което отдавна беше загаснало. Би ли могла една официална процедура да промени нещо? Бог чуваше молбите, които не бяха отправени от църквата, значи Бог можеше да чуе клетвата, която Дейн бе направил пред нея.
— Да, Дейн — прошепна тя най-сетне, чувствайки как тялото й отново започва да трепери до неговото. — Вземам те за свой съпруг.