Той се усмихна бавно и я погледна с нежни очи.
— Обичам те, госпожо Морган! Обичам те повече от самия живот — той сведе глава към нея, приближи се с безкрайна нежност, сякаш се боеше да не счупи някакъв скъпоценен, крехък предмет.
Сърцето на Сабрина изведнъж затуптя бързо, докато със затворени очи отвръщаше на целувката му. Като че ли не беше целувка, а печат, сложен върху свещена връзка. Тя изпусна дълга, трепетна въздишка и вдигна ръце, за да прегърне Дейн — за да прегърне съпруга си, поправи се предпазливо тя, вкусвайки тези думи със сърцето си. Да, това чувство караше сърцето й да пее. Да, сега вече Дейн беше неин съпруг.
Тя му предостави доброволно устните си, като ги разтвори при докосването на езика му. Отпусна глава и ръцете на Дейн се стегнаха около нея. Сърцето й радостно подскочи, щом тялото й почувства как ударите на неговото сърце се ускоряват. Но въпреки това Сабрина изпитваше страх, който я караше да трепери. Знаеше, че щеше да има ужасна болка, особено първия път. След това нямаше да бъде толкова болезнено, както й бяха обяснили, но, разбира се, никога нямаше да се наслаждава на такова удоволствие, каквото изпитваха мъжете. Да, очевидно те се нуждаеха от него, подобно на дишането, т.е. за тях то беше донякъде естествена необходимост. Любов или необходимост, тя обичаше Дейн твърде силно, за да му откаже кое да е от двете, независимо какво щеше да й струва това.
Дейн почувства, че момичето трепери в ръцете му и смекчи целувките си, заставяйки се да бъде по-търпелив. Можеше да предположи кое я плашеше. Сабрина беше отгледана прекалено грижовно, в пълно неведение за повечето аспекти на физическата любов между мъжа и жената. Но въпреки това й бяха казали отрицателните й страни. Може би бяха споменали за болката. А вероятно и някои потайни намеци за някаква мрачна, отблъскваща загадъчност. В света, където бе живяла Сабрина Уелс, само животните и безсрамните слуги можеха да се наслаждават на правенето на любов. За една дама беше немислимо да проявява подобна грубост, подобна безсрамна злонравност. „Проклети да са всичките, каза си Дейн ядосано. По-добре да бяха оставили жената в пълно неведение, отколкото да насаждат дълбоко в душата й този страх.“
— Обичам те, Бри, хубава моя Бри — нежно прошепна той до ухото й и потри шията й с устни. — Не се бой, мила моя. Няма от какво да се страхуваш. Повярвай ми.
Тя му повярва. Сабрина го погледна и видя, че очите на Дейн греят като звезди — нежно и сигурно. Вдигна ръка, за да докосне къдриците на тъмната му, гъста коса. Пръстите й нежно и търсещо се вплетоха в кичурите. Ръката й остана там за миг. Изведнъж всичките й страхове изчезнаха. Това, което й бяха казали, не можеше да бъде вярно. Дейн не би могъл да иска подобно нещо от нея.
— Бъди нежен с мен, любими — прошепна тя най-накрая, като изпусна дълбока, страстна въздишка. — Никога досега не съм…
— Знам, Бри — гласът на Дейн беше като кадифе, което погали с любов сърцето й. — Само се отпусни и не се страхувай — той отново сведе устните си към нейните и ги целуна жадно, подтикван от страстта, която пламтеше дълбоко в него, разпалван от нежното отстъпление на устата й, от сладостната топлина, с която тялото й се допираше до неговото. Вятърът виеше навън, шибаше клоните на дърветата, но нито Дейн, нито Сабрина го чуваха. Не чуваха и далечния, печален вой на койотите. Сабрина изпъшка, чувствайки как главата й се замайва, а сърцето й се втурва в лудешки бяг. Стегнатото тяло на Дейн беше като дъб насред буря. Тя се вкопчи в него с трепетна радост, прегърна с две ръце шията му, усещайки как силата на ръцете му прилепва тялото й към неговото. Чувстваше топлината на устата му — не топлина, а горещина. Дейн отново прошепна името й като молитва. Устните му погалиха затворените й клепачи, бузите й, копринената й коса и се спуснаха в изгаряща пътека по бледата кожа на гърлото й. Дейн зарови глава в шията й, а ръцете му се плъзнаха към копчетата на роклята й.
Сабрина безпомощно се изви към него. Усещанията й се виеха в яростен хаос. Гърдите й се изпъваха под коприната на ризата й, притискаха се безсрамно към стегнатите му мускули. Розовите им връхчета набъбнаха и изпъкнаха под топлината на дланта му. Той ги докосна през коприната на дрехата й. Смъкна роклята от раменете й и Сабрина изохка, когато студеният въздух докосна гърба й. Дейн смъкна памучната й рокля до земята, вдигна Сабрина с лекота и я отнесе до леглото от борови клонки.
Тя отвори очи и проследи движенията му. Дейн изхлузи ризата си от еленова кожа и легна до нея. Топлата му и суха кожа приятно докосна измръзналото й тяло. Той се пресегна и я зави с одеялото. Притисна се върху нея и потърси с устни гърдите й, които пламнаха в непознат за нея сладостен огън. Тялото й потъна в мекото ухание на боровите иглички под тежестта на Дейн. Сабрина вдигна ръце и обгърна широките му рамене. Можеше да почувства как мускулите му се напрягат и издуват под гладката топлина на голата му кожа. Плъзна ръце по гърба му. Толкова много сила имаше там, толкова движение и напрягане, докато ръцете му сваляха ризата й. Заоблените й гърди изскочиха на слабата, трепкаща светлина на огъня, пред още по-силните пламъци на докосванията на Дейн.