С приглушен стон Дейн сведе глава към меката извивка на гърдите й. Вдъхна дълбоко аромата й и се изгуби в сенките на любовта. Тялото му се напрегна неимоверно. Вече не молеше, а настояваше, като се притискаше необуздано към меката й топлина. Сабрина почувства, че Дейн отново повдигна глава, устата му се впи в нейната, а езикът му се плъзна надълбоко, търсещ и поглъщащ, предупреждаващ за проникването, което предстоеше.
Тялото й се разтърси от внезапна тръпка, от полуразтворените й устни се откъсна тих стон, когато ръцете му се плъзнаха надолу по снагата й — по напрегнатите й гърди, и плоския корем към заоблените й бедра. Ръката му сграбчи копринената риза и я смъкна надолу през краката й докато устата му обсипваше с горещи целувки гърдите и корема й. Ръката му бавно се плъзна нагоре по голия й крак, от вътрешната страна на стройното й бедро, спря за миг там, където то се свързваше с тялото й, и погали извивката нежно, преди отново да тръгне нагоре, за да обхване в шепа гърдата й. Сабрина само простена отдавайки се на пламенния натиск на ръцете му. Всъщност тя вече не осъзнаваше изцяло какво прави Дейн. Сякаш в главата й избухваха фойерверки. Тялото й се разкъсваше от някакво ужасно, сладостно напрежение, което я измъчваше и същевременно й доставяше наслада. Всяко негово докосване разгаряше пламъците, а допирът до стегнатата тежест на тялото му беше груб, но прекрасен.
Сабрина се извърна към Дейн, скрита под тъмната топлина на одеялото, а бедрата й инстинктивно се притиснаха към него. Единият й крак се повдигна над бедрата му, за да отвори пътя към тялото й и да му предложи гостоприемство и наслада. Всичко, което правеше, го вършеше, без да мисли. Направляваха я инстинктите й, а умът й повече не беше способен да разсъждава. Отново и отново тя стенеше от удоволствие под ласките на Дейн. Зъбите му леко захапаха гърдата й. Сабрина обви с ръце тъмнокосата му глава и я притисна към себе си почти отчаяно. Бедрата му се притиснаха в нейните, докато Дейн се освобождаваше от панталоните си и меките си ботуши. Сабрина изненадано отвори очи, когато изведнъж почувства тежестта на Дейн върху себе си. Коляното му принуди бедрата й да се разтворят. Изпъкналата му, пулсираща топлина се притисна към невинността на девствената й плът. Дейн не помръдна, а изчака, докато тялото й приеме тежестта му, докато свикне с непривичното усещане за такава близост с мъж, спрял на прага на най-пазената й двер. Сабрина несъзнателно изви в дъга бедрата си под него, търсейки инстинктивно твърдината на Дейн, предлагайки му меката си плът. Дейн простена и зарови лице в шията й, дишането му стана накъсано и горещо. Парещият му дъх галеше голата й кожа. Сабрина смътно усещаше, че Дейн шепне името й, че го повтаря с любов и пламенна настойчивост. Почувства трепета в широките рамене, които я покриваха, усети невероятното напрежение, което твърдите му мускули с мъка сдържаха.
Беше време. Дейн го знаеше. Сабрина дишаше на пресекулки, тялото й се гърчеше под ловките му длани. Ръцете й прегръщаха Дейн почти с груба настойчивост. Но през мъглата на собствената си страст той все още се колебаеше, защото знаеше, че следващото му движение щеше да й донесе болка. Не искаше да бъде така, но нямаше друг избор. Преди насладата трябваше първо да… Дейн пое дълбоко дъх, за да се успокои, за да овладее желанията на собственото си тяло, и потъна в нея с едно-единствено рязко движение, като стегна прегръдката си около внезапно напрегналото се тяло.
Сабрина извика и рязко мръдна бедрата си, щом болката я проряза. Нещо повече от болка — непознато усещане за мъж, който се притиска към нежната й плът, търсейки входа към нея; чувството за топлината, за твърдостта, която я изпълваше, за пулсиращата жар, която разпръскваше в нея тялото му. Но само миг по-късно болката от проникването стихна и тялото й го прие, съгласи се с присъствието му там — толкова дълбоко в нея. Сабрина извърна глава и потърси с устни разрошената му коса, след това отново притисна бедрата си към него в безмълвна подкана. Тогава Дейн освободи страстта си и тя избухна, за да се слее с нейната жар, за да се смеси с нея и да понесе и двамата далече във висините.