Сабрина изохка от огъня на страстта — тази нежна ярост, която ги правеше едно цяло — от неговата сладост, от горещия полъх, от невероятната му мощ. И тя се понесе към висините на екстаза като литнал в небесата орел, окрилена от любовта на Дейн. Тялото й се движеше заедно с неговото като птица, понесена от вятъра — по-високо, още по-високо, натам, където не стигаше дори въображението. И тогава сякаш светкавица прониза тялото й. Сабрина извика името му и потрепери в прегръдката на Дейн, докато в нея сякаш експлодираха и се разстилаха навред вълни от наслада. Притисна го към себе си, защото почувства неговия ответен екстаз, неочакваното му трепване. В невероятния покой, който последва след бурята, Дейн зарови глава в преплетените вълни на медената й коса.
Изпъшка тихо, но без да помръдва върху нея. Тялото му беше тежко, но усещането беше приятно. Сабрина, потънала дълбоко в благоуханието на боровите клонки, пое дълбоко, разтреперано дъх. Този миг щеше завинаги да остане врязан в паметта й, дори в душата й. Смолистият дъх на натрошените борови иглички, лютивият дим от огъня, уханието на косата на Дейн, на кожата му до лицето й, топлината му, която я притискаше и преди всичко усещането, че е на сигурно място, напълно спокойна, отпусната, намерила убежище в прегръдките на любимия си. Още миг Сабрина остана неподвижна, усещайки как Дейн се мъчи да успокои дишането си. След това той вдигна глава и докосна устните й.
— Обичам те, Сабрина — дрезгаво прошепна той, а дишането му беше все още неравно от яростта на любовта. — Моята красива Бри…
Дейн се отпусна до нея. Сабрина се усмихна и извърна лице към него.
— И аз те обичам, Дейн — тя спря за миг, след това вдигна почти плахо ръка, за да докосне лицето му. Усмихна се, когато той извърна глава и целуна пръстите й. — Не мога да повярвам, че може да бъде така… толкова красиво, искам да кажа. Бяха ми разказвали, че… е… от малкото, което съм чувала, знаех…
— Явно това е било добре пазена тайна — очите му бяха сънливи след изживяната страст. — Но ако повечето жени бяха за мъжете си това, което си ти за мен, предполагам, че много по-малко мъже биха търсили наслади другаде.
Сабрина незабавно се намръщи, а в очите й заискри неприкрито предупреждение.
— По-добре не се опитвай да кръшкаш, Дейн Морган.
— Никога, любима моя, кълна ти си — той се усмихна и погали шията й с пръсти. — В момента това е най-далечната мисъл за изморения ми ум — Дейн въздъхна и отпусна глава върху одеялото. Придърпа главата на Сабрина върху рамото си. Затвори очи и безцелно започна да си играе с косата й. Сабрина въздъхна блажено. Изведнъж й се доспа. Беше толкова изтощена, толкова добре затоплена и много обичана. Сгуши се по-близо до Дейн и затвори очи, отдавайки се на сладък, спокоен сън.
Беше невъзможно да се каже кое време е, когато Сабрина се събуди. Размърда се неспокойно, тъй като усети, че топлината на Дейн й липсва. Седна в леглото тъкмо когато той влезе в палатката. Дейн спря като закован.
— Не бих могъл да си представя по-красиво посрещане, любима моя — той се усмихна. — Обещай ми, че ще го правиш често — ще ме посрещаш на вратата в този вид.
Сабрина се разсмя и загърна одеялото около раменете си.
— Но ти вече успя да ми избягаш.
— С най-голяма неохота, уверявам те — Дейн изтръска снега от раменете си. — Просто исках да се уверя, че конете са добре. Освен това натрупах сняг отстрани на палатката. Снегът ще ни пази от вятъра и ще държи по-топло.
— Не съм забелязала да страдаш от недостиг на топлина — усмихна се Сабрина.
Дейн се разсмя и повдигна вежди в безмълвно съгласие. Сабрина му направи знак да седне до нея на одеялото. Обърна лице към него, за да го целуне. Измъкна едната си ръка изпод завивката, за да докосне косата му.
— Всичко това ми се струва малко налудничаво, Дейн… чудесно, но все пак малко налудничаво. Допреди три седмици изобщо не те познавах, а сега съм влюбена в теб… и дори в известен смисъл омъжена за теб.
Дейн се усмихна и наведе глава, за да целуне прекрасната й шия.
— Аз също съм изненадан като теб, ако не дори повече. Бях запланувал едно малко ловно пътешествие и неколкоседмично посещение при чейените — целувките му станаха по-топли. Езикът му докосна гърлото й. Дейн се усмихна на доволните й въздишки. Почувства как ударите на сърцето й се ускоряват. — Излязох на лов за антилопа, а се връщам с жена.
Сабрина се усмихна и извади и другата си ръка изпод завивката. У дома ли? Къде беше домът на Дейн Морган? Във Вирджиния? В Денвър? Или някъде другаде? Свъси леко вежди в недоумение.