— Струва ми се, че не знам много за теб. Танцуваш валс като принц и ловиш риба с копие като индианец. Къде си се…
— Всяко нещо с времето си, любима моя — прекъсна я гърлено той. Сивите му очи вече бяха потъмнели от други мисли. — Меденият месец не е за разговори.
— Но аз не знам почти нищо за… — опита се да възрази отново Сабрина, но Дейн вдигна ръка, за да погали гърдата й, и думите й заглъхнаха, щом през тялото й в същия миг премина светкавица.
— Знаеш, че те обичам… и че ти ме обичаш. Нека засега да се задоволим с това — промърмори той. Нека повечето неща да почакат до Санта Фе, помисли си той. Докато не види Клейтън Лоуъл и не вземе решение. Ако сега й кажеше за Сан Франциско, за парите си и за приятелите си, за ранчото в Сакраменто след Златните хълмове, Сабрина още по-малко щеше да бъде склонна да продължи за Санта Фе. Ако се наложеше, беше готов да се противопостави на бъдещия й пазач, но щеше да бъде много по-добре, ако той можеше да им окаже някакво съдействие. Във всеки случай не искаше да говори поне засега. От нощта в палатката на Черната мечка бяха минали толкова много разочароващи дни, беше изтекло толкова много пропиляно време.
Ръката на Дейн се плъзна по бедрото й, по меката му вътрешна извивка, след това нагоре и после бавно надолу. Сабрина отпусна ръцете си, щом Дейн се приближи до нея. Ръката му обхвана гърдата й. Пръстите му възбудиха плътта й, накараха я да набъбне и да се надигне. Устните му погалиха лицето й и изгарящи се спуснаха надолу по шията й. Дишането му все още беше равномерно, но горещо. Гръдният му кош се повдигаше до гърдите й, дразнейки ги още повече с топлината си. Сабрина промърмори от удоволствие, усетила как в различни части на тялото й се разгарят малки огньове. Гъстата му коса погъделичка брадата й. Сабрина обърна лице към косата му, погали я с целувка, вдъхна нежния й аромат. Ухаеше приятно на сапуна, който използваше Дейн, и слабо на дим, а също и на него, на специфичната му миризма, която не можеше да сбърка с ничия друга. Сабрина пое дълбоко дъх, който прозвуча почти като въздишка, когато устните му покриха с целувки гърдите й. Тялото й потрепери веднъж, малките пламъци в нея се разпалиха и се събраха в един голям огън. Неочаквано Дейн простена и я притисна назад, към одеялата.
През онази нощ в типито на Черната мечка и дори след това, когато тялото й беше горяло, тръпнейки от нужда, Сабрина не разбирайте какво точно иска то, какво му е нужно, за да уталожи този странен и чудесен плам. Сега вече знаеше. Беше станала по-дръзка в страстта си. Бавно плъзна ръка надолу по широкия, мускулест гръб на Дейн към бедрата му и по-надолу. Не знаеше дали ще й позволи да го докосне там дали това щеше да му достави удоволствие, или щеше да го разгневи. Затова ръката й се движеше бавно и плахо, натам, където панталоните му се бяха изпънали, за да го прикрият.
Дейн повдигна бедра, когато почувства ръката й, и усети треперещото, колебливо докосване на пръстите й върху еленовата кожа на панталоните си. Този път искаше да се движи бавно, да й покаже различните удоволствия, които можеше да й предложи, но тялото му го предаваше, като се разпалваше невъобразимо от нейната чувственост, от мекотата й, от невинността й, съчетани със страстта. Посегна надолу, за да погали ръката й, за да вдъхне кураж на дързостта й, за да потвърди правилността на постъпката й и собственото си удоволствие. Развърза връзките на панталона си, оставяйки тялото си на търсещите й ръце. Ръката й се поколеба за миг, след това се плъзна под меката, еластична кожа. Сабрина трепна от усещането, което изпитаха пръстите й. Пулсиращата топлина тласна собствената й страст още по-високо. Почувства как под ръката й той се надига и става още по-твърд и напрегнат.
Изведнъж Дейн се отдръпна от нея с пъшкане и я докосна с устни. Всичко, което беше считал за важно: бизнесът му, ранчото, конете, дори приятелите му и собственият му живот, — всичко това бледнееше до незначителност пред чудото на чувствата му към нея.
— Мили Боже, колко те обичам, Бри! — гласът му беше тих, докато повдигаше глава, за да се възхити на съвършенството на красивото й тяло. — Никога не съм си представял… — устните му приглушиха думите му и той се отдаде на страстта, забравяйки всички свои мисли. Сабрина потрепери при усещането за стегнатото му тяло, което сега топло и голо се притискаше към нея. Вдигна крака си и го сложи върху бедрото му. Дейн потръпна в ръцете й, дишането му стана накъсано, докато я целуваше с нарастваща сила, повече неспособен да сдържа прииждащия любовен плам. Ръцете му я прегърнаха силно, почти болезнено, а от полуразтворените му устни се откъсна стон, докато впиваше с яростна настойчивост устните си в нейните. Всички мисли в главата на Сабрина се завъртяха от зашеметяващото желание. Ръцете му се спуснаха към гърдите й и започнаха да ги галят с нарастваща страст. След това Дейн ги пусна и зарови лицето си в тях. Устните му ги изгаряха с целувки, примесени с леки захапвания.