Сабрина безпомощно отпусна глава назад върху одеялото. Тялото й внезапно потрепери в безумието на желанието. Тя започна да се гърчи в прегръдките му, заизвива се страстно около него, притискайки безсрамно бедрата си към неговото тяло, там, където той се надигаше, за да я задоволи. Стегна крака си, поставен върху бедрото му, за да го притегли по-близо до себе си. Изведнъж ръцете му се спуснаха и притиснаха извиващите и се бедра, за да ги задържат неподвижно, докато се претъркулваше върху нея, за да проникне дълбоко в тялото й. Сабрина извика, бедрата й се притиснаха към него, а ръцете й се вкопчиха в раменете му, за да я задържат неподвижно, докато екстазът в нея избухваше, нехаещ за бясната сила на страстта му.
Дейн простена от усилието да се сдържи неподвижен и отново тласна рязко и дълбоко в нея, щом най-сетне ръцете й отново го пуснаха. Сабрина изпъшка, а главата й безпомощно се отпусна на одеялото, докато движенията на Дейн разпалваха силен пламък в нея. Тялото й се понесе към незнайни висини. Все още безсилна от първия екстаз, Сабрина се разтърси от пристъпите на втория, който дойде като взрив и я накара само безпомощно да извие в дъга тялото си в прегръдката му, да извика несвързани думи от любов и удоволствие, инстинктивно да притисне тялото му в по-силна прегръдка, щом почувства, че идва мигът на облекчението му. Влажната му топлина проникна в нея при един неочакван конвулсивен тласък, който сякаш навлезе до самата сърцевина на тялото й. Мисълта за тази малка част от него, която оставяше в нея, й достави удоволствие. Сабрина остави крака си преметнат върху неговите, за да го задържи до себе си.
Дълго време, нехаеща за бледия свят на реалността, Сабрина го задържа така. Не знаеше и не искаше да знае дали бяха изминали минути, или часове, преди отново да дойде на себе си, да почувства тежестта на тялото му, неподвижно отпусната му върху гърдите й глава. Сабрина бавно отвори очи и с огромни усилия повдигна глава, за да го целуне. Дейн помръдна леко от докосването й, но не се раздвижи, нито каза нещо. Тя се усмихна и докосна с ръка косата му. Усети с пръстите си, че сега е влажна край челото и на тила му. Вероятно беше от силната му страст, лениво предположи тя. От яростта му, от нежния взрив, с който телата им се бяха слели в едно.
Най-накрая Дейн се размърда, подпря се на лакти, за да поеме част от тежестта си, и пое дълбоко дъх.
— Мили Боже, Сабрина, добре ли си? — той поклати леко глава и я вдигна с явно усилие, за да погледне лицето на момичето. Беше като зашеметен от безумието на страстта си към доскоро девствената си жена. — Дано не съм те наранил.
Тя поклати отрицателно глава и вдигна успокоително ръка към лицето му. Дейн отпусна глава в ръката й и нежно въздъхна.
— Съжалявам, мила — промърмори той с нова въздишка и се надигна, за да легне до нея. — Не точно това възнамерявах да направя.
Сабрина се обърна към него и се сгуши в прегръдката му, усмихвайки се на несръчните движения, с които Дейн се опита да й направи по-удобно място. Вдигна ръка и мързеливо я сложи на гърдите му. Космите по тях погъделичкаха дланта й.
— Каквото и да си планирал, определено не можеше да бъде по-хубаво — тя погледне към него. Чуваше как обезумелите удари на сърцето му започваха да забавят своето темпо. — Въпреки че трябва да призная, донякъде съм любопитна… Какво всъщност беше намислил?
Дейн се засмя тихо с все още затворени очи. Най-сетне успя да прегърне с една ръка стройното й тяло.
— Няма значение. Някой друг път ще опитам пак — спря за миг и погали Сабрина с една последна любовна ласка. — Сигурна ли си, че не съм те наранил?
— Не си, Дейн. Щях да ти кажа, ако беше.
— Помислих, че може би си казала нещо, но аз не съм те чул — той се прозя и вдигна ръка да прикрие устата си. Задържа с усилие очите си отворени. Сабрина не заслужаваше да заспи точно сега.
— Дейн? Искам да те попитам нещо.
Гласът на Сабрина беше толкова колеблив, че Дейн само се усмихна и кимна, тъй като се досещаше, че въпросът е свързан с правенето на любов. За другите неща обикновено не беше така плаха.
— Нормално ли е една жена толкова да се наслаждава?
Дейн се усмихна отново и я притисна по-здраво към себе си.
— Случва се, Бри — уклончиво отвърна той. Нормално за кого? За индианците чейени? За проститутките в Сан Франциско? Или за дамите от Филаделфия? Сабрина беше изключително страстна, призна пред себе си той, за да я сравни, с която и да е от трите групи.