Тази мисъл за миг го накара да се намръщи, тъй като му напомни за Тара. Тя също беше изключително страстна, само че не със съпруга си, а с други мъже.
— Не ти ли хареса?
— Какво? — Дейн стреснато отвори очи и погледна към Сабрина. — Защо би трябвало…?
— Беше толкова намръщен.
За миг той задържа погледа й, мъчейки се да намери някакъв отговор. Умът му все още беше замаян, но в очите на Сабрина вече се бяха появили сълзи, а по бузите й — засрамена руменина.
— Не, любима, не мислех за това. Просто… — какво би могъл да й каже за Тара, за жената на брат си? Колко от тази скандална история би могъл да иска от нея да разбере, когато дори сега тя не беше нещо много повече от дете, особено по въпросите, засягащи страстта? — Не, любима — той въздъхна, поклати глава и отново свъси вежди. Последното, което желаеше, бе да я шокира, а историята с Тара вероятно щеше да стори точно това. Любовта на Сабрина беше твърде ценна за него. По-късно щеше да й обясни всичко. Преди да отидат в Сан Франциско. — Просто си… мислех за брат си, Бри. Той имаше много по-малко щастие в любовта, отколкото, изглежда, ще имам аз. Жена му му изневери и той се обеси от скръб.
Смаяна, Сабрина отвори широко очи, но не каза нищо, а само взе в своята длан ръката на Дейн.
Дейн се усмихна с усилие, целуна я успокоително и като стисна ръката й, се надигна в леглото.
— Още една забележка, свързана с любовта. Аз съм ненаситен, любима моя. Какво ще кажеш за един обед?
— И какво е запланувал главният готвач за обяд? Малко телешко филе по френски, надявам се. Звучи чудесно — Сабрина се усмихна, пренебрегвайки изненадата му.
— Сега съм още по-сигурен, че Сан Франциско ще ти хареса. Трябва скоро да направим едно пътуване дотам.
— Там ли живееш, Дейн? Искам да кажа, през повечето време?
— Част от времето си живея там — Дейн се поколеба, чудейки се дали да й разкажа за „Бел Фльор“ — за масите за карти, за огледалата с позлатени рамки, които обхващаха целите стени на салона, за проститутките, които работеха в стаите на втория етаж… Не, не още, реши той. По един шок на ден беше достатъчен.
— Главният готвач всъщност мисли да приготви един заек — той се усмихна и се надигна, за да сложи месото на огъня. — Боя се, че рецептата ще бъде „ала снежна буря“. А сега се облечи прилично, за да не изгоря обеда. Макар и беден, е по-добър от въглен.
Глава 9
— Шшт, Бри, виж! — Дейн посочи с ръка към кристалночистия поток, придошъл от разтопилите се снегове.
Сабрина се извърна в седлото и вдигна ръка над очите си, за да ги предпази от отражението на яркото слънце във водата. Сега можеше да го види — воден дърдавец. Дейн й бе разказал по-рано за странната птица. Тя плуваше под водата, стрелкайки се след малките риби и други водни животинки в търсене на храна.
— Изглежда смешна — усмихна се Сабрина, докато гледаше стремителните движения на птицата. Малкото й, тъмно тяло изглеждаше разкривено от водата и напомняше на движенията на кукла на конни, направлявана от безумец. Най-накрая Сабрина свали ръката си и поклати учудено глава.
— Тази страна не престава да ме удивлява, Дейн. Толкова е красива и… толкова различна.
— Хм — той се усмихна бавно наслаждавайки се на добилата слънчев загар красота на лицето й. — Ти също си красива.
— Не започвай отново — подразни го Сабрина, която не можеше да се нарече недоволна. Погледът й дяволито срещна очите на Дейн. — Иначе ще поискаш да спрем и да си направим бивак.
— Бивакът не е точно това, което искам да правя — усмихна се широко той. — Той е само едно необходимо зло, така че да мога да правя други неща.
Сабрина се разсмя. Гласът й прозвуча чист и ясен в спокойния планински въздух.
— Така никога няма да стигнем до Санта Фе, Дейн Морган. За последните три дни не сме изминали и двайсет мили!
— Да не би да се оплакваш? — той повдигна тъмните си вежди, а очите му вече бяха започнали да потъмняват в буреносно сив цвят.
Всеки момент ще гръмне мълнията, помисли си доволно Сабрина, а миг по-късно…
— Определено не. Не бързам да отида в Санта Фе.
— Нито пък аз — той хвана по-здраво момичето, за да го спусне на земята. — Доколкото знам, до прохода Рейтън можем да стигнем за един месец. Дори за два. Може да ни отнеме доста време, преди да…
— Преди да сметнеш, че меденият месец е свършил? — тя се разсмя и вдигна ръце, за да го прегърне през шията. Дейн скочи на земята и се наведе да я целуне. Устата му, топла и сладка, бавно докосна устните й, които все още имаха вкуса на кафето от сутрешната закуска.