Нещо в дълбините на подлото ми съзнание се размърда, но не можех да определя какво.
— Ако се превърнеш в жаба и подскочиш в него, жаба ли оставаш?
— Ако трансформацията е истинска, а не просто илюзия…
— Ясно! — Отбелязах си тази мисъл с червено знаменце, за да поработя върху нея по-късно.
— Ще се превърна в спътник, който си намерил по пътя. Да речем, някой, който ще ти помогне с документите…
Не можеше да няма измама тук. Или лъжа. Не си представях, че Тя може да остави живота си в моите ръце. Убеден съм, че съм изглеждал изумен.
Господарката кимна:
— Май започваш да разбираш!
— Прекомерно ми се доверяваш!
— Познавам те по-добре, отколкото сам се познаваш. Ти си честен човек — по свой собствен начин — с достатъчно цинизъм да вярваш, че може да има по-малко и по-голямо зло. Нали застана под Окото?
Потреперих, но Тя не се извини. И двамата знаехме, че извинението би било лъжа.
— Е? — попита Господарката.
— Не съм сигурен защо искаш да го направиш. Не виждам смисъла!
— Светът се насочва по нов коловоз. Навремето имаше само два полюса — твоето селянче и аз, а помежду ни се водеше битка. Но онзи, който се раздвижва на север, прибавя нова величина в уравнението. Би могъл да го гледаш като удължаване на линията, а моето място да е някъде в средата, но се получава и триъгълник. Въпросът е, че съпругът ми възнамерява да разбие и твоята Бяла роза, и мен самата. Смятам, че двете трябва да се опитаме да отстраним по-голямата опасност, преди…
— Достатъчно. Ясно. Но не виждам как Глезанка ще прояви същата прагматичност. Тя кипи от омраза.
— Може и тъй да е, но си струва да опитаме. Ще ми помогнеш ли?
Бил съм на ръка разстояние от стария злодей и съм виждал призраците да крачат из Могилните земи. Затова бях способен на почти всичко, за да спра ужасното чудовище да излезе от гроба. Но как, о, как да Й се доверя!
Тя направи същия номер както обикновено и привидно ми прочете мислите.
— Ще се намираш заедно с мен в зануляването.
— Така е, но все пак трябва да помисля още малко.
— Мисли спокойно. И бездруго не мога да тръгна още известно време!
Според мен Тя искаше да се подсигури срещу дворцов преврат.
41.
Селище на име Конеград
Бяха минали четиринадесет дни, преди да поемем към Конеград — скромно градче, разположено между Вятърния окръг и Равнината на страха, на около двеста километра от последната. Конеград е крайпътна спирка за онези търговци, които са достатъчно луди да пътуват между тези две пустини.
Напоследък селището се бе превърнало и в стратегическа щабквартира за операциите на Шепота. Тъй че тук бяха разквартирувани армиите, които не се намираха на път за Могилните земи. Горките глупци на път за севера! Щяха да се намокрят добре.
Навлязохме в града след безкраен полет и аз треперех от любопитство. При все отстъплението на огромните армии базата на Шепота кипеше като кошер около новосъздадените килими.
Имаше дузина разновидности. На едно поле видях М-образна формация от пет чудовища, всяко с размери сто на четиридесет метра. Бяха натоварени с джунгли от дърво и метал. Навсякъде по земята се стелеха още килими в необичайни форми, разделени по категории. Повечето бяха много по-дълги, отколкото широки и по-големи от обичайното. Всички имаха разнообразни придатъци и до един бяха обвити в лека медна клетка.
— Това какво е? — попитах.
— Приспособяваме се към тактиките на врага. Твоята селянка не е единствената, която може да си променя методите! — Господарката стъпи на земята и аз сторих същото. Прекараното във въздуха време направо те скапва. — Нищо чудно да имаме възможност да ги изпитаме, независимо, че съм се изтеглила от Равнината.
— Защо?
— Голяма Бунтовническа армия се насочва към Конеград. Няколко хиляди души и всички твари, които живеят в пустинята.
Няколко хиляди души ли? Че откъде са се взели? Нима положението можеше да се промени толкова бързо?
— О, да! — Отново същият номер с четенето на мисли. — Градовете, които напуснах, вливат жива маса в армиите й.
— Какво имаше предвид под „изпитване“?
— Бих искала да прекратя боевете, но не и да бягам от схватка. Ако тя настоява да продължи на запад, ще й покажа че — със или без зануляване — може да бъде надвита.