Намирахме се близо до едно от новите килимчета и се приближих до него. По форма то напомняше корабче, дълго около петдесет стъпки. Беше с истински седалки — две по посока на движението и една наобратно. Отпред имаше малка балиста. Отзад — доста по-тежка машина. Прикрепени към бордовете на килима и под него се намираха осем копия с дължина тридесет стъпки. На всяко се виждаше издутина с размера на бирена бъчонка, на пет стъпки зад върха. Всичко беше боядисано по-черно и от сърцето на Властелина. Това корабче-килимче разполагаше с плавници като риба. Някой с чувство за хумор му бе нарисувал очи и зъби отпред.
Другите около него имаха сходна форма, макар че различните майстори бяха следвали собственото си вдъхновение, рисувайки тези летящи лодки. На една, например, вместо плавници, се виждаше нещо подобно на обли, полупрозрачни, тънки като мустаци, сухи шушулки със семена по петнадесет стъпки дълги.
Господарката нямаше време да ме оставя да оглеждам оборудването й и не гореше от желание да ме пусне да обикалям наоколо без придружител. Всъщност не заради липса на вяра, а заради собственото ми добро. Като нищо щях да преживея фатален инцидент, ако се отделя от нея и на крачка. В Конеград бяха разквартирувани и всички Покорени, дори най-старите ми приятели.
Тази горда, самоуверена Глезанка! Дързостта й бе станала запазена марка. Разполагаше с цялата мощ на Равнината само на петдесетина километра от Конеград и се приближаваше. Но напредъкът й беше труден, ограничен от скоростта на ходещите дървета.
Отидохме на едно от полетата, където килимчетата стояха в очакване, подредени в официален строй около чудовищата, които бях забелязал в началото. Господарката заяви:
— Планирах малко демонстрационно нападение върху щаба ви, но според мен това ще бъде по-убедително.
Около килимите се суетяха хора. На големите товареха грамадни глинени съдове. Приличаха ми на онези големи урни-саксии с малки чашковидни отвори в горната половина за засаждане на по-малки растения. Имаха височина петнадесет стъпки, а отворите за садене бяха запечатани с парафин. На дъното им се виждаше по един двадесет стъпки дълъг прът с кръст накрая. Товареха такива с купища.
Бързо преброих килимите наум. Бяха повече от наличните Покорени.
— Всички ли ще излетят? Как?
— Бенефиций ще е с най-големите. Също като Оплаквача преди него той има изумителна способност да ги управлява. Другите четири големи ще бъдат подчинени на неговия. Ела, този тук е нашият!
Казах нещо извънредно интелигентно, навярно:
— Ъмхъм?!
— Искам да бъдеш свидетел!
— Може да ни разпознаят!
Покорените обикаляха дългите, странни лодки килимчета. Катерещите се в тях войници заемаха вторите и третите седалки. Онези, които гледаха към кърмата, проверяваха своите балисти и муниции, като въртяха свързано с балистата устройство, очевидно предвидено да помогне да се опъне тетивата, след като бъде изстрелян зарядът. Не виждах да е възложена някаква особена задача на войниците на средните седалки.
— А за какво са клетките?
— Скоро ще научиш.
— Но…
— Ще се изненадаш, Знахар! Предпочитам така да бъде!
Тръгнах след нея към нашето килимче. Не знам какво провери Тя, но изглеждаше доволна. Мъжете, които го подготвяха, също останаха доволни от кимването Й.
— Качвай се, Знахар — на второто място. Завържи се здраво. Ще бъде забавно пътуване.
О, леле!
— Ние сме водачите на ятото — каза Тя, докато се привързваше към предната седалка. На най-задната седна посивял стар сержант. Той ме погледна със съмнение, но не каза нищо. Покорените се настаниха по местата си. Най-големите килими — „големани“, както ги беше нарекла Господарката — имаха екипаж от четирима. Бенефиций бе възкачен в средата на М-то.
— Готови ли сте? — провикна се Господарката.
— Готови!
— Готови! — обади се и сержантът.
Нашият килим се раздвижи.
Нестабилен — най-добрият начин да опишем първите му няколко секунди. Килимът беше тежък и, докато не успя да се оттласне напред, не искаше и да се издигне.
Господарката погледна през рамо и се усмихна, когато земята се отдалечи изпод нас. Чудесно се забавляваше. Започна да подвиква нареждания, които обясняваха изумителния набор педали и ръчки около мен.
Дръпни и бутни онези двете в комбинация и килимчето започва да се върти около централната си ос. Завърти онези и то ще завие наляво или надясно. Идеята беше да се използват комбинации за управление на превозното ни средство.