— И за какъв дявол ни е? — извиках във вятъра.
Думите ми отлетяха от устата. Бяхме си сложили очила, които защитаваха очите ни, но останалата част от лицата не бяха покрити. Очаквах полетът да донесе поне няколко случая на обрулване от вятъра.
Носехме се на близо седемстотин метра височина, на десет километра от Конеград и с доста преднина пред Покорените. Виждах ясно облаците прах, вдигани от армията на Глезанка. Отново извиках:
— Защо ни е допълнително управление?
Дъното пропадна. Господарката беше изключила заклинанието, което движеше килима.
— Ето за това! Ти ще го управляваш, когато навлезем в зануляването!
Какво, по дяволите?…
Тя извърши около половин дузина изключвания, за да свикна с управлението, поне на теория, преди да се понесем към армията на Бунта.
Направихме един кръг с неимоверна скорост на прилично разстояние извън зануляването. Бях изумен от онова, което Глезанка бе съумяла да обедини. Имаше около петдесет вятърни кита, включително няколко чудовища, дълги по над хиляда стъпки, съпроводени от цели орляци скатове. Имаше огромна гора от ходещи дървета, батальони човешки войници, говорещи камъни със стотици, проблясващи около ходещите дървета — прикриваха ги. Имаше хиляди твари, които скачаха и подскачаха, плъзгаха се, пълзяха и летяха. Беше едновременно страховита и изумителна гледка.
В западния край на обиколката ни мернах и имперската армия, около две хиляди души в редица по предния склон на хребет на около два километра от Бунта. Бяха същинска подигравка — да оказват отпор на Глезанка!
Няколко смели ската обиколиха края на зануляването, хвърляйки светкавици, които не ни достигаха или просто не ни улучваха.
Прецених, че самата Глезанка вероятно е на гърба на някой кит на около хиляда стъпки височина. Силите й бяха нараснали, ако съдим по това, че диаметърът на зануляването се бе увеличил, откакто напуснах Равнината. Целият този изумителен набор Бунтовници крачеше в неговата защита.
Господарката ни беше нарекла водачи. Нашият килим не изглеждаше съоръжен като останалите, но не знаех какво точно има предвид, докато не се захвана за работа.
Понесохме се стръмно нагоре. Старият сержант припряно заизхвърля през борда малки черни топки, които оставяха потоци червен или син дим. Сигурно бяха към триста. Димните топки се разпръснаха и увиснаха точно на ръба на зануляването. Така значи — маркери, по които да маневрират Покорените.
Ето ги и тях самите. Бяха много високо, по-дребните се въртяха около М-образната формация.
Хората по големите килими започнаха да пускат гигантските саксии. Те падаха и падаха, и падаха. Последвахме ги, плъзгайки се извън техния орляк. Щом полетяха, саксиите се обърнаха с прътовете надолу. Скатовете и китовете се разпръснаха от пътя им.
Когато някой от колците се удряше в земята, се забиваше дълбоко й парафиновите печати се взривяваха. Плисваше течност. Върхът на пръта се удряше в огнивото и течността се запалваше, сякаш бълваха огнени съсиреци. И щом пламъкът достигнеше нещо вътре в саксиите, те избухваха. Късовете убиваха и хора, и чудовища.
Гледах изумен разцъфването на тези огнени цветя.
Над нас Покорените пуснаха втори облак. В това нямаше магия и зануляването беше безполезно.
Вторият порой извлече светкавици от китовете и скатовете. Но още първите няколко успешни удара ги опариха, защото саксиите експлодираха във въздуха. Паднаха скатове и един кит попадна, в сериозна опасност, докато другите не се наредиха над него и не го заляха с баластните си води.
Покорените отново се върнаха и хвърлиха трета серия саксии. Щяха да превърнат войниците на Глезанка в печено, ако тя не предприемеше нещо.
Тя се качи нагоре към Покорените.
Димните топки се плъзгаха по ръбовете на зануляването и го очертаваха превъзходно.
Господарката се изкачи нагоре с умопомрачителна скорост.
М-образната формация се отдалечи, а по-малките килимчета набраха още височина. Господарката ни настани между Шепота и Хромия. Очевидно беше предвидила реакцията на Глезанка.
Наблюдавах със смесени чувства, ако може така да се каже.
Килимът на Шепота се наклони с носа надолу. Хромия я последва, а после и Господарката. Останалите Покорени се понесоха след нас.