Но Тя така и не повдигна въпроса за преследване на подобна достоверност. И слава Богу, защото паниката и ужасът ми при сходно предложение щяха да са такива, че нищо друго да не се повдигне.
На двадесетина километра от Дупката се покатерихме на един хълм и се сблъскахме с говорещ камък. Стоеше си край пътя — двадесет стъпки странна канара, — без да прави нищо. Господарката попита, досущ като турист:
— Това един от говорещите камъни ли е?
— Аха. Здрасти, камък! Прибрах се!
Старите скали по принцип нямат нищо за казване. Подминахме го, а когато се обърнах, вече го нямаше.
Равнината почти не се беше променила. Докато прекосявахме последния хребет, видях гора от ходещи дървета, струпани около потока. Цял отряд говорещи камъни — и живи, и мъртви — пазеха брода. Сред тях играеха сглобените наобратно камило-кентаври. Старото бащинско дърво се издигаше самотно и подрънкваше с листа, макар да нямаше и лек повей на вятър. Високо горе една-единствена ястребоподобна птица се стрелкаше сред накъсаните облаци и наблюдаваше. Все по някой от този вид ни беше следвал дни наред. Не се забелязваше и следа от човешко присъствие. Какво беше сторила Глезанка с армията си? Надали би могла да натика всички тези хора в Дупката.
За миг се притесних да не съм се прибрал в напуснато убежище. После, докато прецапвахме през потока, Брестака и Мълчаливия излязоха от корала.
Скочих от коня си и ги напрегръщах здравата. Те също ме прегърнаха в най-добрата традиция на Черния отряд да не се задава нито един въпрос.
— Проклятие — казах. — Проклет да съм, толкова се радвам да ви видя! Чух, че са ви разбили някъде на запад!
Брестака погледна към Господарката само с лек признак на любопитство.
— О! Брестак, Мълчалив, това е Ардат.
Тя се усмихна.
— Радвам се да се запознаем! Знахаря толкова ми е разправял за вас!
Не бях й казал нито дума, но тя е чела Аналите. Слезе от седлото и протегна ръка. Брестака се ръкува неохотно, озадачен, защото единствено Глезанка, доколкото си спомняха, очакваше да я третират като равна.
— Е, да слизаме долу — предложих. — Да слизаме долу! Имам хиляди неща да докладвам!
— Така ли? — обади се Брестака и с това каза извънредно много, понеже докато го казваше, гледаше по пътя, откъдето бяхме дошли.
С мен бяха тръгнали и други, които не се завърнаха.
— Не знам, половината Покорени ни преследваха. Разделихме се и не успях да ги открия повече. Но не съм чул и да са били заловени. Да слизаме долу, искам да се видя с Глезанка, имам невероятни новини. Намерете ми и нещо за ядене! Двамата сами си готвим от сума време, а тя е по-лош готвач и от мен!
— Боже! — Брестака ме удари по гърба. — И си оцелял, значи?
— Е, аз съм си корав дърт мишелов, сержант! Ти поне знаеш. По дяволите, човече, аз… — Осъзнах, че съм се раздрънкал като последен глупак и се ухилих.
Мълчаливия подаде знак:
Добре дошъл у дома, Знахар! Добре дошъл!
— Ела! — казах на Господарката, щом стигнахме до входа на Дупката и Я хванах за ръката. — Ще ти се стори тъмно като в гроба, докато очите ти привикнат. И не се стряскай от миризмата!
Богове, тази смрад! И червей би задушила.
Долу кипеше възбуда. Щом се появихме, утихна в заучено безразличие, но се възобновяваше зад гърба ни. Мълчаливия ни водеше право към заседателната зала, а Брестака се отдели, за да ни намери нещо за ядене.
Щом влязохме, осъзнах, че още държа Господарката за ръката. Тя ми се усмихна криво, но гримасата Й беше твърде тревожна. Подсказваше ми, че влиза право в гнездото на дракона. Така че старият смел Знахар стисна лекичко ръката Й.
Глезанка изглеждаше зле, също и Лейтенанта. Имаше и дузина други, повечето непознати. Сигурно бяха дошли, след като имперската армия бе евакуирала периметъра около Равнината.
Глезанка ме прегърна продължително — толкова дълго, че чак се притесних. Двамата с нея не сме от най-чувствителните. Но в крайна сметка тя отстъпи и погледна Господарката с такова изражение, че ясно пролича — изпитваше и малко ревност.
Подадох знак:
Това е Ардат. Ще ми помага с преводите, познава добре старите езици.
Глезанка кимна и не зададе нито един въпрос — толкова голямо беше доверието й.