Кучето издаде мляскащ звук. Мъжът го почеса зад ушите.
— Накъде си се запътил?
— Наричат града Твърдината.
Това е име от легендите, пропагандното име за Дупката. Пресметливо изграден воал от фалшив блясък, като за войниците ни в далечните краища.
— И как се наричаш?
— Ловеца. Това тук е Псето Жабоубиец.
— Приятно ми е да се запознаем, Следач… Жабоубиец…
Кучето изсумтя. Ловеца обяви:
— Трябва да го наричаш с пълното му име — Псето Жабоубиец.
Успях да запазя самообладание само защото беше едър, мрачен и корав на вид мъжага.
— И каква е тая Твърдина? — попитах. — Досега не я бях чувал.
Той отклони пронизващите си, тъмни очи от кучето и се ухили.
— Аз пък бях чувал, че се намира недалеч от Знамението.
Два пъти за един ден? Това ден за повторения ли е, що ли? Не. Твърде малко вероятно е. Не ми харесваше и как изглежда този тип. Прекомерно ми напомняше за някогашния ни брат Гарвана. Лед и стомана. Надянах си озадаченото изражение. Дълго съм го репетирал.
— Знамението ли? Това също не ми звучи познато. Сигурно е на майната си на изток. Пък и за какъв дявол си тръгнал натам, а?
Той отново се усмихна. Кучето му отвори едното си око и ме огледа лукаво. Не ми вярваха — и двамата.
— Пренасям съобщения.
— Ясно.
— Най-вече един пакет. Адресиран за човек на име Знахаря.
Смукнах слюнка през зъбите си, като бавно оглеждах околния мрак. Кръгът от светлина се беше смалил, но броят на говорещите камъни — не. Чудех се къде са Едноокия и Гоблин.
— Това вече е име, което съм чувал — отбелязах. — Някакъв касапин, а?
Кучето отново ме погледна. Този път, реших, че ме гледа саркастично.
Едноокия излезе от тъмнината зад гърба на Ловеца с готов за мокрото дело меч. Проклятие, колко тихо се приближи само! Магия или не…
Издадох го с изненадата си. Ловеца и кучето му се извърнаха назад. И двамата се стреснаха да видят там човек. Псето се изправи и козината му настръхна. После то се отпусна отново на земята, като се изви така, че да държи под око и двама ни.
В този миг се появи и Гоблин, също тъй безшумно. Усмихнах се. Ловеца погледна към него и присви очи. Изглеждаше замислен — като човек, който открива, че е участвал в игра на карти с измамници, по-умни от очакването му. Гоблин се изкикоти.
— Той иска да влезе, Знахар! Аз казвам да му помогнем!
Ръката на Ловеца посегна към кутията, която носеше. Звярът му изръмжа и странният куриер затвори очи. Когато пак погледна, се беше овладял напълно. Усмивката му грейна както преди.
— Знахаря, а? Тогава значи съм открил Твърдината!
— О, да, приятелю, намери я!
Бавно, сякаш за да не стресне никого, Ловеца извади от дисагите си пакет, увит в намаслена кожа. Беше като близнак на онзи, който получих само преди половин ден. Подаде ми го и аз механично го пъхнах под ризата си.
— Къде го получи?
— Веслоград — и ми разказа същата история като другия куриер.
Кимнах.
— Доста път си изминал, а?
— Аха.
— Ами да го вкараме вътре тогава — заявих на Едноокия.
Той долови скрития смисъл. Щяхме да оставим този куриер да се изправи лице в лице с другия. Да видим дали ще се познаят. Чернокожият магьосник се ухили.
Погледнах и Гоблин. И той се съгласи.
Всички имахме чувството, че с този Следач нещо не е наред. Не съм сигурен защо.
— Да вървим — казах.
Опрях се на лъка, за да се изправя.
Ловеца сякаш погълна оръжието с очи. Накани се да каже нещо, но млъкна. Сякаш го беше разпознал. Усмихнах се, когато се извърнах встрани. Може би си мислеше, че е паднал плячка на Господарката.
— Последвай ме!
Така и стори. Гоблин и Едноокия тръгнаха след него, но не му помогнаха с багажа. Кучето му куцукаше, забило нос в земята. Преди да влезем вътре, погледнах на юг, обзет от пристъп на загриженост. Кога щеше да се прибере Брестака?
Вкарахме Ловеца и песа му в охранявана килия — като че ли нямаха нищо против липсата на гостоприемство. След като събудих закъсняващия за смяна Мускус, най-сетне се прибрах в покоите си. Опитах се да поспя, ала този проклет пакет на масата направо се късаше да ме вика.
Не бях сигурен дали искам да прочета съдържанието му. Но той спечели битката.