— Добре. След като настоявате! — Преструвайки се на голям смелчага, аз се нарочих нагоре по течението на потока.
Можеха насила да ме подкарат натам, тъй че беше най-добре да се примиря с неизбежното. Не изглеждаше толкова унизително, ако не друго.
Луната се издигна достатъчно, за да залее със сребърна светлина голата земя около Старото дърво. Приближих до ствола му. Не можех да откъсна очи от ръката и подмишницата, които все още стърчаха, вкопчени в корена и все още — както ми се стори — от време на време потръпваха. Коренът обаче беше израсъл и сякаш обвиваше китката, досущ както филиз, който с времето надраства телената си подпорка. Спрях на пет крачки от Бащинското дърво.
— Ела по-близо! — каза старецът ей тъй, с ясен глас, разговорен тон и нормална височина.
Аз отвърнах:
— Уау! — и се огледах в търсене на път за бягство.
Само че поляната беше обкръжена от сигурно два милиона говорещи камъка. Толкова по въпроса за измъкването.
— Стой кротко, еднодневке!
Краката ми залепнаха за земята. Еднодневка значи?
— Ти поиска помощ. Ти настоя за помощ. Плака и умолява, и проси помощ. А сега, когато ти я предлагам, се дърпаш! Приближи се!
— Реши какво искаш най-сетне!
Пристъпих две крачки напред. Още една и щеше да се наложи да изкатеря ствола.
— Мислих доста. Онази твар, от която вие, еднодневките, се боите, и която е в земята толкова далеч оттук, ще представлява заплаха за моите създания, ако се надигне. Не долавям особени сили у онези, които й противостоят. Следователно…
Никак не обичам да прекъсвам по-мъдрите, но имах безкрайната нужда да изпищя. Нали разбирате, нещо ме стисна за глезена. Стисна ме толкова силно, че усетих как костите ми се трият една в друга. Смазват се една в друга. Съжалявам, старче!
Вселената се оцвети в синьо. Търкулнах се в ураган от гняв. В клоните на Бащинското дърво блесна светкавица и тресна гръмотевица. Бурята се понесе над пустинята, а аз изкрещях още няколко пъти.
Около мен се стоварваха светкавици в синьо и поразяваха не само мъчителя ми, но и мен. Но в крайна сметка ръката ме пусна…
Опитах се да избягам.
След първата крачка паднах, но продължих да пълзя, докато Бащинското дърво се извиняваше и се опитваше да ме привика обратно.
Да бе, как ли пък не! Щях да препълзя и през говорещите камъни, ако се наложи…
Съзнанието ми се изпълни с ярко видение. Бащинското дърво предаваше посланието си пряко. После земята се успокои, като изключим потръпването от изчезването на говорещите камъни.
Откъм Дупката се вдигна голяма гюрултия. Цял отряд изхвръкна от там, за да провери каква е причината за шумотевицата. Пръв ме достигна Мълчаливия.
— Едноокия! — повиках аз. — Едноокия ми трябва!
С изключение на мен той единствен имаше познания по медицина. Пък и колкото и да е упорит, все можех да разчитам, че ще изпълни лечителските ми наставления, както му ги дам.
Едноокия се появи след секунда заедно с още двадесетина души — лостовите бяха реагирали бързо.
— Глезенът ми! — осведомих го. — Вероятно е счупен. Някой да донесе лампа! И лопата, да му се невиди!
— Лопата ли? Да не си полудял? — озъби ми се Едноокия.
— Просто я донесете! И измисли нещо за болката!
Изникна и Брестака, все още закопчавайки колана си.
— Какво стана, Знахар?
— Старото дърво пожела да си поприказваме. Накара камънаците да ме доведат. Твърдеше, че искало да ни помогне. Само че, както го слушах, онази ръка ме докопа… Направо се мъчеше да ми откъсне крака, а шумотевицата вдигна дървото, докато му обясняваше, че така не е хубаво да се прави и трябва незабавно да ме пусне.
— Отрежи му езика, след като му оправиш глезена! — нареди Брестака на Едноокия. — Какво искаше дървото, Знахар?
— Да не са ти окапали ушите? Да ни помогне за Властелина. Каза, че много мислил и решил, че е в негов интерес да задържи чудовището в земята. Един вид да ни подаде ръка…
Усилията на Едноокия носеха резултат. Беше ме намазал с някоя от отвратителните си отвари от джунглата и, макар че проклетият глезен се бе подул трикратно от нормалния си размер, болката намаляваше.
Брестака поклати глава. Заявих:
— Ще счупя твоя крак, ако не ме вдигнеш от земята!
Двамата с Мълчаливия ме изправиха и ми послужиха за опора.