48.
Полет на запад
Сприятелих се с дървото, но така и не възвърнах предишното си положение сред приятелите си. Продължаваха да се отнасят към мен с определена сдържаност, вероятно породена и от завист към очевидното ми сближаване с жена. Пък и веднъж разрушено, доверието трудно се спечелва отново. Не мога да отрека, че това ми причиняваше болка. Бях заживял с момчетата още като хлапе и те бяха моето семейство.
Доста шум вдигнах, за да ми направят патерици, та да си върша работата. Но работата ми щеше да се върши дори ако изобщо нямах крака.
Проклетите ръкописи! Бях ги запечатал в паметта си, знаех ги наизуст! И при все това не бях открил търсения от мен ключ, нито този, на който разчиташе Господарката. Кръстосаните справки отнемаха цяла вечност. В епохата преди Владичеството и по време на него хората бяха изписвали имената, както им хрумне. Телекуре е от онези езици, където различни комбинации от букви могат да означават еднакви звукосъчетания.
Трън в проклетия задник, с други думи.
Не знаех какво точно е разкрила Глезанка пред останалите — не присъствах на Голямата среща, а и Господарката не беше поканена. Но се разнесе слух, че Отрядът потегля на път.
Имахме един ден за събиране на багажа.
Горе, на повърхността, облегнат на патериците си, наблюдавах в здрача пристигането на вятърните китове. Бяха общо осемнадесет, всички призовани от Бащинското дърво. Долетяха заедно със скатовете си и цял орляк крилати твари от Равнината. Три от тях се снижиха до земята. Обитателите на Дупката заизнасяха снаряжението и товаренето започна. Налагаше се да натоварят на кита и мен заедно с ръкописите, оборудването и патериците ми.
Китът беше малък и щях да го деля само с още неколцина. Господарката бе с мен, разбира се — не биха ни разделили в никакъв случай. С нас пътуваха Гоблин и Едноокия, а и Мълчаливия се присъедини след кървава битка на езика на знаците, тъй като не искаше да се отделя от Глезанка. Ловеца също дойде в компанията ни заедно с детето на дървото, на което той беше пазител, а аз — нещо като настойник. Според мен магьосниците трябваше да ни държат под око — всичките, — макар че надали щяха да са способни на кой знае какво, ако възникне проблем.
Лейтенанта, Брестака и най-старите от Отряда се качиха с Глезанка на втория кит, а третият носеше останалите войници и цял куп снаряжение.
Издигнахме се и се присъединихме към формацията в небесата.
Залезът, наблюдаван от височина хиляда и петстотин метра, нямаше нищо общо с гледката, която се виждаше от земята — е, освен ако не си на върха на самотна планина или нещо такова. Фантастично е!
Заедно с мрака дойде и сънят — Едноокия ме приспа със заклинание. Кракът ми все още беше силно подут и много ме болеше.
Да, намирахме се извън зануляването. Нашият кит летеше от дясната страна на формацията, възможно най-далеч от Глезанка — предполагам, че беше уредено така, за да се чувства Господарката добре.
Но дори и тогава Тя не се издаде.
Ветровете бяха благоприятни. Пътувахме с благословията на Бащинското дърво, тъй че призори вече летяхме над Конеград. Едва там истината най-сетне се разкри.
Пристигнаха Покорените, яхнали килимчетата лодки и въоръжени до зъби.
Събудиха ме отгласите на паниката. Накарах Ловеца да ми помогне да се изправя. След първия поглед към пожара на изгряващото слънце съзрях Покорените да се реят, заели позиции на почтително разстояние около нашия кит. Гоблин очакваше да ни нападнат, пък и те виеха като живи дяволи. Не знам как Едноокия изчисли, че вината била изцяло на другия магьосник, та двамата пак се счепкаха.
Само че нищо не се случи — честно казано, и аз се изненадах. Покорените просто се придържаха наблизо. Погледнах към Господарката — Тя ми смигна и ме стресна. След което добави:
— Всички ще трябва да си сътрудничим, независимо от различията помежду ни!
Гоблин чу думите Й, за малко пренебрегна заяждането на Едноокия и се втренчи в Покорените. После се обърна и към Господарката. Този път наистина се вгледа в Нея.
Видях как му просветва. С по-писклив от обикновено глас и с вид на смазан от живота той заяви:
— Помня те!
Беше си спомнил онзи единствен път, когато преживя пряка връзка с Нея. Случи се преди много години, когато се опитваше да се свърже с Ловеца на души и я откри в Кулата, в присъствието на Господарката…