Не знам дали Тя ме разбра, но каза:
— Ще ги получиш!
Исках да Й обясня, но не виждах как. Защо да ги връщаме? Не съм сигурен дори къде точно трябваше да попаднат. Четиристотин години Отрядът бавно се беше придвижвал на север — лутал се, обикалял, връщал се по старите места… Аналите от най-ранните години или не бяха оцелели, или вече се намираха у дома. От най-стария век съм виждал само цитати и извадки… Няма значение. Част от ролята на Хроникьора винаги е била да върне Аналите в Катовар, ако Отрядът се разпадне.
Времето се влоши още повече. При Веслоград вече беше непоносимо — и нищо чудно, защото онази твар в земята със сигурност знаеше, че идваме. Намирахме се северно от Веслоград, когато Покорените внезапно пикираха като пуснати камъни.
— Какво, по дяволите?…
— Псето Жабоубиец — обясни Господарката. — Догонихме го. Още не е стигнал до господаря си…
— Те могат ли да го спрат?
— Да.
Притиснах се към хълбока на кита и надникнах. Не знам какво съм очаквал да видя, защото летяхме в снежни облаци.
Отдолу проблеснаха няколко светкавици. После Покорените се върнаха, а Господарката ми се стори недоволна.
— Какво стана? — полюбопитствах.
— Чудовището е станало хитро. Тича в зануляването — там където то опира в земята. Видимостта е твърде слаба, за да навлязат след него.
— Има ли някакво значение дали ще го заловят?
— Не…
Но Тя не ми се стори напълно убедена.
Времето се влоши още повече, но китовете не обръщаха внимание. Пристигнахме в Могилните земи и моята група се настани в казармите на Стражата. Глезанка отседна в „Синия Уили“. Границата на зануляването се намираше точно до стената на казармите.
Посрещна ни лично полковник Сладкиша. Добрият стар Сладкиш, когото досега смятах за мъртъв. Оказа се, че само е осакатял с единия крак и не мога да твърдя, че беше много дружелюбен… Но кой ли е във времена като тези?
Адютантът, който ни изпратиха, се оказа старото ни приятелче Чудака.
49.
Невидимият лабиринт
При първата си поява Чудака беше на ръба на паниката. Не го успокои моето изпълнение на добрия стар чичко, а и ролята на Господарката за малко да го хвърли в истерия. Не беше от полза и това, че Ловеца обикаляше наоколо в естествената си форма…
Странно, но именно Едноокия успя да разсее притеснението му — заговори го за Гарвана, поинтересува се как е пациентът му и това свърши работа.
Аз също изживях близък до истерия пристъп. Само часове след кацането, преди още да сме се настанили както трябва, Господарката докара Шепота и Хромия да препроверят преводите ни.
Според идеята Шепота трябваше да потърси дали има липсващи документи, а Хромия — да прерови спомените си за връзки, които евентуално сме пропуснали. Останах с впечатление, че по време на ранното Владичество се е въртял сред каймака на висшето общество.
Невероятно! Изобщо не можех да си представя как този вързоп омраза и човешки останки би могъл да представлява нещо друго, освен самото въплъщение на ненавистта и подлостта.
Накарах Гоблин да хвърля по едно око на тях двамата, а аз самият се измъкнах да видя как я кара Гарвана. Всички останали вече бяха успели да го навестят. Тя също беше там — облегната на стената дъвчеше нокътя на показалеца си и по нищо не напомняше страхотната кучка, тормозила и измъчвала света в продължение на, ами, страшно много години. Както казах и преди: мразя, когато враговете се държат човешки. А Тя беше хем човечна, хем страховита. Направо да ти опада косата от ужас!
— Как е той? — попитах и когато видях, че Тя е в особено настроение, добавих: — Какъв е проблемът?
— Състоянието му е все същото — добре са се грижили за него, и не страда от нещо, което няколко чудеса да не могат да оправят!
Осмелих се да вдигна въпросително вежди.
— Всички изходи са затворени, Знахар! Пропадам през тунел и изборите ми се стесняват още повече, а всеки от тях е по-ужасен от предишния!
Настаних се на стола, който Чудака използваше, когато наглежда Гарвана — поиграх си на чичо доктор. Беше ненужно, но просто исках да проверя лично. Отчасти с отвлечено внимание, отбелязах:
— Предполагам, че да си кралица на света е много самотно занимание!
Тя хлъцна тихичко.
— Ставаш прекомерно смел!