Мълчаливия подаде знак:
Разполагаш с четири имена, собствени и фамилни. Прегледай родословните дървета. Намери кой за кого се е женил.
Простенах. Родословните дървета се намираха в „Синия Уили“. Глезанка ги беше качила на товарния кит заедно с всичко останало.
Времето ни изтичаше, а работата просто ме подлудяваше. Човек не пристъпва към куп родословни дървета само с някакво си женско име и после лесно да намира всичко останало. Налагаше се да търси мъжът, оженил се за жената, която ни трябваше и да се надяваме, че хроникьорът е бил достатъчно привързан към нея, за да впише името й.
— Как да се справим с всичко това? — почудих се. — Като се има предвид, че аз съм единственият, който може да чете тези Пилешки курешки… — Сполетя ме брилянтна идея, ако мога сам да се похваля. — Ловеца! Ще го накараме той да го свърши! Няма никаква друга работа, освен да надзирава филиза! Може да го прави също толкова добре и в „Синия Уили“, като същевременно чете старите книги!
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ловеца беше далеч от новия си господар. Да му набиеш идеята в глупавата глава, бе сериозен проблем, но щом веднъж задачата му бъде втълпена, нямаше начин да го спрем.
Една нощ, докато похърквах под завивките, Тя изникна в стаята ми.
— Ставай, Знахар!
— А?
— Ще полетим малко!
— Ъ? Не го взимай лично, но сега е посреднощ, а имах тежък ден!
— Ставай!
Както съм казвал често, човек не спори с Господарката, ако Тя даде заповед.
51.
Вестителят
Валеше леден дъжд и превръщаше замръзналата повърхност на земята в стъкло.
— Подушвам приятна разходка! — отбелязах.
Тази нощ чувството за хумор на Господарката липсваше напълно. Тя положи известно усилие да пренебрегне забележката ми. Поведе ме към килима си, над чиито предни седалки бе поставен кристален похлупак. Това беше ново умение, добавено наскоро към способностите на Хромия.
Господарката използва някакви незначителни магии, за да стопи леда.
— Увери се, че е запечатан плътно! — нареди ми Тя.
— Струва ми се, че е добре…
Излетяхме.
И внезапно се озовах катурнат по гръб. Носът на „лодката“ сочеше право към невидимите звезди, изкачвахме се под невероятен ъгъл. Стегнах се в очакване след секунди да се озовем толкова високо, че да не мога да дишам.
Да, издигнахме се на такава височина, че и повече. Пробихме облаците и аз разбрах за какво ни служи капакът купол — продължавахме да дишаме нормално. Което означаваше, че китовете вече не можеха да се издигат по-високо от Покорените. Господарката и бандата й винаги измисляха нещо ново.
Но за какъв дявол беше цялото представление?
— Ето!
Тя ми посочи какво има предвид и тежката Й въздишка беше потвърждение, че падането на мрака е неизбежно и няма надежда.
Видях и разпознах явлението, защото бях виждал същото и преди — в дните на дългото отстъпление, което приключи при битката пред Кулата. Великата комета. Мъничка все още, но нямаше начин да се сбърка уникалния й сребърен силует.
— Не е възможно! — възкликнах. — Завръщането й се очаква едва след двадесет години! Небесните тела не променят орбитите си!
— Така е, това е природен закон. Следователно измислящите законите грешат… — Господарката наклони килима надолу и нареди: — Запиши го в хрониките си, но не го споменавай пред другите. Войниците ни имат предостатъчно проблеми и бездруго!
Спуснахме се отново в кишата на нощта в Могилните земи. Прелетяхме над самата Велика могила, само на четиридесет стъпки над нея. Проклетата река беше близо, а призраците танцуваха в дъжда.
Вмъкнах се в казармата вцепенен и проверих датата.
Оставаха ни дванадесет дни.
Старото копеле вероятно се скъсваше от смях заедно с любимата си хрътка, Псето Жабоубиец.
52.
Никакви изненади
Не ме оставяше на мира нещо, залегнало не просто на дъното на подсъзнанието ми, а още по-дълбоко. Въртях се и се обръщах, будех се и заспивах и накрая, в ранните часове на утрото, мисълта се оформи. Станах и прерових набързо документите.
Намерих онзи лист, който накара Господарката да си поеме дъх веднъж, зарових се в заплетения списък на гостите и открих най-сетне лорд Сенджак и дъщерите му Ардат, Доверие и Стайлит. Най-малката, Доротея, както бе записал хроникьорът, била „възпрепятствана да присъства“.