Надрасках една бележка и помолих Шепота да я предаде на Господарката. Тя се запозна с нея и ме погледна с присвити очи и замислено изражение.
— Ерин Безбащин — прочете на глас предположението ми. — Обезземлен жрец на бог Вансър от Прашкоград, в кралството Благословия. Това ни дава нашият историк аматьор. Знахар, самото ти откритие е по-безинтересно от това, че изобщо си попаднал на него! Тази „новост“ е на петстотин години и дори тогава е била безполезна. Който и да е бил Ерин Безбащин преди да напусне Благословия, свършил е идеална работа по замитането на следите си. По времето, когато стана достатъчно интересен, за да изследват произхода му, беше ликвидирал не само Прашкоград, но и всеки, живял някога там по негово време. В по-късните години стигна дори по-далеч и изтри от лицето на земята цялото кралство Благословия. Което е и причината да се изненадвам толкова, че в тези ръкописи е записано истинското му име.
Смалих се наполовина, чувствайки се последен глупак. Естествено, трябваше да знам, че са се опитвали да разкрият Властелина и преди. Бях издал едно малко предимство срещу нищо. Дотук по въпроса за съдействието.
Един от новите Покорени — не ги различавам от пръв поглед, те всички се обличат еднакво — пристигна малко по-късно. Той или тя даде на Господарката малка гравирана кутия. Тя се усмихна, когато я отвори.
— Не са оцелели документи, но разполагаме с това! — И извади няколко стари гривни. — Утре отиваме при Боманц!
Всички други знаеха, но аз трябваше да попитам:
— Какво е това?
— Амулетите, изработени за Вечната стража по времето на Бялата роза. Приносителите им могат да влизат в Могилните земи, без да се подлагат на опасност.
Последвалата възбуда надминаваше разбирането ми.
— Сигурно жена му ги е изнесла. Макар че е загадка как се е добрала до тях. Стига толкова засега, трябва да помисля малко! — и тя ни изгони, както фермерка пръска пилета.
Върнах се в стаята си. Хромия летеше зад мен. Не каза и дума, а отново се зарови в документите. Озадачен, надникнах през рамото му. Беше съставил списък на всички чуждестранни имена, които сме изровили, написани с азбуките на езиците, от които произлизат. Очевидно се занимаваше едновременно и със системи за подмяна на буквите, и с нумерология. Решително отидох до леглото си, обърнах му гръб и се престорих, че спя.
Но докато той беше в стаята, сънят не желаеше да ме навести.
53.
Възстановяването
Цяла нощ валя сняг. Истински. Натрупваше по половин стъпка на час и не спираше. Стражата вдигаше страхотна гюрултия в опитите си да разчиства поне входовете и килимчетата. Това и ме събуди.
Бях заспал при все присъствието на Хромия. Разтреперих се от ужас и седнах стреснат, но той продължаваше да се труди упорито.
В казармата беше приятно топло — топлината се задържаше, понеже сградите бяха погребани под снега. Независимо от времето хората тичаха по задачите си. Докато съм спал, се бяха прибрали всички Покорени и на стражниците им се налагаше не само да ринат снега, но и да вършат другите си задължения.
Едноокия се присъедини към мен за бърза закуска. Казах му:
— Тя смята да продължи по план, въпреки времето.
— Климатът тъй или иначе няма да се подобри, Знахар! Онзи тип там знае какво става!
Той ми се стори мрачен, тъй че го попитах:
— Какво има?
— Бива ме да броя, Знахар! Какво очакваш от човек, на когото му остава само седмица живот?
Стомахът ми се върза на възел. Да, досега бях успявал да избегна мисли от този род, но…
— И преди сме били натясно: Стълбата на сълзите, Хвойноград, Берил… Но се измъквахме!
— И аз все това си повтарям!
— Как е Глезанка?
— Притеснена. А ти как мислиш? Точно сега тя се намира между чука и наковалнята.
— Господарката е в съюз с нея!
Той изсумтя:
— Не оставяй специалната ти привързаност да влияе на здравия ти разум, Знахар!
— Мъдър съвет — признах. — Но излишен, защото и сокол не би Я следил по-зорко.
— Навън ли излизаш?
— Не бих го пропуснал за нищо на света. Имаш ли представа откъде мога да си взема снегоходки?
Той се ухили. За секунда иззад маската му надникна дяволът от миналите времена.