Слънцето още не беше изгряло. Вятърът продължаваше да вие около сградата и вътре беше осезаемо студено, макар че огньовете горяха с пълна сила. Сипах си овесена каша и се запитах какво ли съм пропуснал.
Тъкмо дояждах закуската си, когато влезе Господарката.
— А, ето те! Помислих си, че ще трябва да тръгна без теб!
Каквито и проблеми да беше имала предишната нощ, сега изглеждаше наострена и надъхана, готова да влезе в бой.
Зануляването отслабна, докато си обличах палтото. Наминах да надникна в стаята си — Хромия още бе там. Излязох, мръщейки се замислено.
Щяхме да летим в пълен състав. Всяко килимче беше добре екипирано и въоръжено. Но повече се интересувах от липсата на сняг между града и Могилните земи — виещият цяла нощ вятър го беше издухал. Издигнахме се веднага щом стана достатъчно светло да виждаме къде отиваме. Господарката набираше височина, докато под изчезващите сенки Могилните земи не започнаха да се оформят като карта. След това ни насочи в широк кръг. Вятърът, както забелязах, беше утихнал.
Великата могила изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се срути в реката.
— Сто часа — обади се Господарката, сякаш беше прочела мислите ми.
Вече започвахме да броим оставащите ни часове? Погледнах към хоризонта. Да, там беше…
— Кометата!
— От земята не се вижда. Но тази нощ… ще трябва допълнително да я заоблачим!
Под нас миниатюрни фигурки бързаха около единия край на разчистената област. Господарката разгъна карта, която силно напомняше тази на Боманц.
— Да не забравим за Гарвана — обадих се.
— Днес ще бъде, ако имаме късмет.
— Какво точно правят там долу?
— Разузнават.
Но не вършеха единствено това. Членовете на Вечната стража бяха излезли в пълно бойно снаряжение и част от тях подготвяха военни ограждения около Могилните земи. Други пък сглобяваха леки обсадни машини. Е, действително някои от войниците разузнаваха и подреждаха редици копия, украсени с цветни флагчета. Не попитах защо. Тя не би ми обяснила.
Дузина вятърни китове висяха на изток над реката. Мислех, че отдавна си бяха тръгнали. Небето в тази посока сияеше от пожара на изгрева.
— Първият ни опит — обади се Господарката. — Едно слабо чудовище!
И се намръщи съсредоточено, а килимчето ни започна да сияе.
Бял кон и бял ездач излязоха от града. Съпроводена от Мълчаливия и Лейтенанта, Глезанка яздеше по пътеката, белязана от флагчетата. Спря при последното.
Земята се взриви. На бял свят изскочи нещо, което би могло да е първи братовчед на Псето Жабоубиец, но още повече напомняше на октопод. Побягна през Могилните земи и се насочи към реката, далеч от зануляването.
Глезанка препусна към града.
От килимчетата се изсипа гневът на магьосниците и чудовището се превърна в кайма за секунди.
— Първата жертва — обади се Господарката.
Под нас войниците започнаха да полагат втора пътека от колчета.
Гонитбата продължи бавно и внимателно през целия ден. По-голямата част от тварите на Властелина се опитваха да поемат към реката. Малцината, които потеглиха в обратната посока, се сблъскаха с порой от снаряди, далеч преди Покорените да се доберат до тях.
— Ще ни стигне ли времето да избием всички? — попитах, когато слънцето залезе.
Вече започваха да ме хващат дяволите — часове наред седях неподвижен на едно и също място.
— Предостатъчно време имаме, но по-нататък няма да ни е толкова лесно!
Постарах се да разбера повече, но Тя не искаше да ми обясни думите си.
На мен планът ми се струваше разумен — просто ги изваждай едно по едно и продължавай докато изтребиш всички, а после нападни и големия злодей.
Колкото и да е силен, какво може да стори, окован в зануляването?
Когато с препъване се насочих към казармата и стаята си, открих, че Хромия все тъй се труди. Покорените се нуждаеха от по-малко почивка от смъртните, но той сигурно беше на ръба на изтощението.
Какво, по дяволите, правеше?
Същото се отнасяше и за Боманц, който не се появи днес. Каква ли скрита карта се опитваше да пъхне в ръкава си?
Вечерята ми до голяма степен напомняше закуската. Внезапно Мълчаливия изникна до мен, настани се от другата страна на масата и стисна купата си досущ като копанка за милостиня. Беше пребледнял.