Така че Гарвана не изглеждаше много доволен. Вярно, не го бяха прогонили, но му казаха, че му предстои да положи доста усилия, ако смята да си възвърне позициите.
Първата възложена му от нея задача бе да оправи отношенията с децата си.
Отчасти съжалявах горкия нещастник — той знаеше само една роля, на коравия мъжага, а му я бяха отнели.
Едноокия прекъсна размислите ми.
— Това сме всички, Знахар! Това сме. Голяма погребална служба ни предстои…
Така и беше.
— Да поемам ли председателството като последен оцелял висш офицер? Или желаеш да употребиш правото си на най-възрастен брат?
— Ти поемай! — Той не беше в настроение за нищо друго, освен да се цупи.
Аз също, но все пак бяхме десетима оцелели, обкръжени от всевъзможни врагове и имахме решения за взимане.
— Добре. Това е официално заседание на Черния отряд, последният от Свободните отряди на Катовар. Изгубихме капитана си. Първата ни работа е да си изберем нов командир и да решим как да се махнем оттук. Някакви предложения?
— Ти например — обади се Мускуса.
— Аз съм лечител!
— Да, но си единственият оцелял истински офицер.
Гарвана се накани да се изправи. Казах му:
— Стой мирен и си затваряй устата. Дори не ти е тук мястото. Напусна ни преди петнадесет години, нали не си забравил? Хайде, момчета! Кой още?
Никой не се обади и нямаше доброволци, но и никой от тях не ме погледна в очите. Всички знаеха, че не искам това задължение.
Гоблин изписука:
— Някой да е против Знахаря?
Никой не гласува срещу мен. Колко е хубаво да си обичан, или поне да си най-малкото зло!
Исках да се откажа, но нямах такава възможност.
— Добре! Следващата точка от дневния ред е да се махнем оттук възможно най-бързо. Обградени сме, момчета! И Стражата скоро ще стъпи на крака. Трябва да изчезнем, преди те да тръгнат да си търсят изкупителни жертви. Само че след като поемем на път… накъде?
Никой не изказа предложение. Да, братята бяха сразени не по-малко от Стражата.
— Добре. Знам какво искам да сторя аз. От време оно задължение на Хроникьора е да върне Аналите в Катовар, след като Отрядът бъде разпуснат или изтребен. Е, изтребиха ни, тъй че предлагам да гласуваме и за разпускане. Някои от нас имат недовършени задачи, които ще ни изправят едни срещу други веднага щом не остане друга опасност, която да ни заплашва…
Погледнах към Мълчаливия и той отвърна на погледа ми. Беше изместил стола си, така че да се намира в делящото Глезанка и Гарвана пространство — жест, който разбраха всички, освен самия Гарван.
Бях се самоназначил за попечител на Господарката, поне за момента. Нямаше как да задържим тези две жени заедно още дълго време. Надявах се да успеем да останем в една група поне до Веслоград. Щях да съм доволен и до края на гората да се доберем. Нуждаехме се от всички присъстващи. Тактическото ни положение просто нямаше как да се влоши още повече.
— Е, разпускаме ли Отряда? — попитах.
Това вдигна гюрултия. Всички, освен Мълчаливия, се изказаха против.
Намесих се:
— Това е официално предложение. Искам онези със свои отделни интереси да напуснат, без това да ги бележи като дезертьори. Не означава, че трябва да се разделим. Казвам само, че официално се отказваме от името Черен отряд. Аз потеглям на юг с Аналите да търся Катовар. Който желае, може да дойде с мен — при обичайните правила.
Не искаха да се отказват от името на Отряда — беше все едно да се отречеш от фамилно име, устояло тридесет поколения.
— Значи си оставаме наречени така. Сега, кой не иска да потърсим Катовар?
Трима вдигнаха ръка. И тримата бяха войници, записали се на север от Морето на страданията. Мълчаливия се въздържа, макар че явно искаше да тръгне по свой собствен път и да преследва своята непостижима мечта.
После и Гоблин вдигна ръка, но забеляза, че Едноокия не е гласувал „против“ и започнаха поредния си спор. Прекъснах ги още в началото.
— Няма да настоявам мнозинството да поведе и останалите със себе си. Като командир мога да освободя всеки един, желаещ да тръгне по друг път. Мълчалив?
Той бе прекарал повече време от мен като брат в Отряда. Бяхме приятелите му, неговото семейство. Сърцето му се разкъсваше.