Нейната роля я сполетя нечакана, но тя е в мир със себе си и я прие с упорита целеустременост. Демонстрира мъдрост, забележителна за възрастта й и за човек с нейните физически недостатъци. Гарвана добре я беше обучил през онези няколко години, когато й бе настойник.
Когато пристигнах, Глезанка вече крачеше неспокойно. Съвещателната зала е с пръстени стени, задимена и претъпкана дори когато е празна. Смърди на твърде дълго обитавана от прекалено много некъпани мъже. Старият куриер от Веслоград беше там. Също и Ловеца и Въжаря, както и неколцина други външни лица. Присъстваха и повечето от братята ни. Поздравих Глезанка на езика на пръстите. Тя ме прегърна сестрински и попита дали имам някакъв напредък за докладване.
Заговорих на глас заради останалите и с пръсти заради нея.
— Сигурен съм, че не притежаваме всички документи, които изровихме в Гората на облака. Не само защото не мога да открия онова, което търся, а и защото наличните ръкописи са твърде стари.
В Глезанка няма нищо забележително — чертите й са обикновени. При все това ясно се долавят силата и волята й. Тя внушава усещане, че не може да бъде пречупена. Вече е ходила в Ада и това преживяване не я смаза още когато беше дете. Сега вече нищо не може да я докосне.
Не изглеждаше доволна. Подаде знак:
Не ще разполагаме с времето, което мислехме, че имаме.
Честно казано, не обръщах достатъчно внимание на разговора с нея. Бях се надявал между Ловеца и другия западняк да пламне искра. Чак до мозъка на костите си реагирах отрицателно на Ловеца и с несъизмерима надежда копнеех да получа доказателство, подкрепящо тази реакция.
Нищо.
Което впрочем не е изненадващо. Клетъчната структура на движението предпазва симпатизантите ни от запознаване един с друг.
Глезанка искаше да изслуша Гоблин и Едноокия веднага след мен. Жаболикия магьосник използва най-пискливия си глас:
— Всички слухове са истина. По гарнизоните пристига подкрепление. Въжаря може да разкаже по-подробно за това. Що се отнася до нас, мисията беше провал. Те бяха подготвени, преследваха ни през цялата Равнина и имахме късмет, че се измъкнахме. Но не получихме и помощ.
Говорещите камъни и странните им приятелчета по идея са на наша страна. Но понякога не съм много сигурен дали е така — те са непредсказуеми. Помагат или не съобразно някаква формула, която само те си знаят.
Глезанка слабо се интересуваше от подробностите по проваленото нападение. Прехвърли вниманието си върху Въжаря. Той заяви:
— Армии се събират и от двете страни на Равнината. Под командата на Покорените са.
— Покорените ли? — попитах.
Знаех, че са само двама, а той го каза така, сякаш са много.
Полазиха ме ледени змии. Отдавна се носят слухове, че Господарката е бездействала толкова време, защото е отглеждала нова реколта Покорени. Не вярвах на слуховете. В наше време просто липсват онзи тип хора с величествено злодейска жизненост, каквито Властелина е Покорил в древността: Ловеца на души, Обесения, Нощна сянка, Видоменителя, Хромия и тъй нататък. Те са били злодеи от голям мащаб, почти толкова луди и безумни в извратеността си, колкото и Господарката и Властелина. А сега сме в ерата на малодушните, като изключим Глезанка и Шепота.
Въжаря отвърна срамежливо:
— Слуховете са верни, господарю!
Господар! Аз! Само защото се намирам близо до сърцето на мечтата. Мразя това обръщение, но се налага да го понасям от немай-къде.
— Да?
— Може и да не са Приносители на бури и Оплаквачи, тези нови Покорени… — той се усмихна криво. — Господин Нагръдника е стигнал до извода, че старите Покорени са били бесни дяволи, непредсказуеми като светкавиците, а пък новите са предсказуемата опитомена буря на бюрокрацията. Ако ме разбирате.
— Да. Продължавай!
— Смята се, че новите са общо шест, господарю. Господин Нагръдника вярва, че съвсем скоро ще ги пуснат в действие. Заради това е големият наплив в Равнината. Според него Господарката е обявила разбиването на ядрото ни за един вид състезание.
Нагръдника. Най-ценният ни агент. Един от малцината оцелели от дългата обсада в Ръждоград. Омразата му не познаваше граници.