— Тате! Мамо! Стига вече! Току-що съм пристигнал!
Антикварят си пое дълбоко дъх.
— Прав е. Мир! Спокойствие. Примирие! Ти си посредник, Стенс! Двама дърти бойни коне като нас просто си карат по утъпкания път…
Жасмин се обади:
— Стенс ми обеща изненада, преди да слезеш!
— Е? — настоя Боманц.
— Сгоден съм. Ще се женя.
Как е възможно? Това е синът ми. Моето бебе. Миналата Седмица му сменях пеленките… Време, ти неоспорим убиецо, усещам ледния ти дъх… Чувам твойте железни подкови…
— Хмм. Млад глупак. Извинявай! Разкажи ни за нея, след като не щеш да ни разказваш за друго!
— Щях, ако можех да взема думата от вас!
— Боманц, млъквай! Разкажи ни за момичето, Стенс!
— Е, сигурно вече знаете едно-друго. Тя е сестрата на Побойника, Слава.
Стомахът на Боманц падна направо в петите му. Сестрата на Побойника. Търговецът, който вероятно беше и Възкресител.
— Сега пък какво има, тате?
— Сестрата на Побойника, а? Какво знаеш за онова семейство?
— Че какво им има?
— Не съм казал, че им има нещо. Питах какво знаеш за тях!
— Достатъчно, за да знам, че искам да се оженя за Слава. Достатъчно, за да знам, че Побойника ми е най-добрият приятел.
— Достатъчно, за да знаеш дали са Възкресители?
В магазина надвисна тишина. Боманц се втренчи в сина си. Стенсил отвърна на погледа му. Два пъти се канеше да проговори, но променяше намерението си. Във въздуха се събираше напрежение.
— Тате…
— Поне Бесанд мисли така. Стражата следи Побойника, а сега вече — и мен. Времето на кометата е, Стенс. Десетото преминаване. Бесанд надушва някакъв голям Възкресителски заговор. Той направо ми скапва живота. Вестта за Побойника ще го направи още по-лош!
Стенсил смукна слюнка през зъбите си. Въздъхна.
— Може би все пак е грешка, дето се прибрах тук. Няма да постигна нищо, ако се крия от Бесанд и се бия с теб!
— Не, Стенс — възрази Жасмин. — Баща ти няма да започне караница. Бо, ти няма да се караш с него! В никакъв случай!
— Ъхм… — Синът ми сгоден за Възкресителка? Той се извърна, пое си дълбоко дъх и тихо се укори. Скачаш на заключенията. На думи си по-лош и от Бесанд. — Сине, съжалявам. Той просто ми взима здравето! — и погледна към Жасмин.
Бесанд не беше единственият му мъчител.
— Благодаря, тате! Как върви проучването?
Жасмин се размърмори и размрънка.
Боманц обясни:
— Този разговор е налудничав. До един си задаваме въпроси, на които никой не отговаря!
— Дай ми малко пари, Бо! — обади се жена му.
— За какво са ти?
— Вие двамата и добър ден няма да си кажете, преди да се заемете с плановете. А аз най-добре да ида да пазарувам…
Антикварят я почака да изкаже обичайните си двусмислени забележки за Женския пазар, след което сви рамене и насипа монети в шепата й.
— Да се качим горе, Стенс!
— Тя е улегнала — отбеляза Стенсил, докато влизаха в таванската стаичка.
— Не бях забелязал.
— Ти също. Но къщата не се е променила.
Боманц запали лампата.
— Претъпкано както винаги — призна той и сграбчи тайното си копие. — Трябва да направя някое ново. Това се износва! — и разгъна картата си на малката масичка.
— Не си напреднал много, тате.
— Не мога да се отърва от Бесанд. — Той почука по шестата могила. — Ето тази. Само тя стои на пътя ми.
— Това ли е единственият възможен маршрут, тате? Не можеш ли да откриеш горните две? Или поне една. Така ще имаш шанс петдесет на петдесет да познаеш другите две.
— Аз не гадая и това не ти е игра на карти. Как ще раздадеш нова ръка, ако изиграеш неправилно предишната…
Стенсил си взе стол и се взря в картата. Почукваше по масата с пръсти. Боманц се притесни.
Отмина седмица. Семейството влезе в нов коловоз, свиквайки и да живее под увеличеното внимание на Наблюдателя.
Боманц чистеше оръжие от телекурските разкопки. Тъй де, съкровище. Беше си сериозна находка. Масов гроб, с оръжия и брони, запазени почти идеално. Стенсил влезе в магазина и антикварят вдигна глава.
— Тежка нощ, а?
— Не беше зле. Той е готов да се предаде. Намина само веднъж.
— Мен Фу или Бесанд?
— Мен Фу. Наблюдателят беше при мен поне половин дузина пъти.