Очите й блеснаха опасно. За пръв път я виждах да сдържа нервите си. Подаде знак:
Ако не искаш да приемаш заповедите ми, не ти е тук мястото. Аз не съм Господарката. Няма да жертвам пешки за нищожна печалба. Съгласна съм. В операцията има сериозен риск, но е много по-малък, отколкото настояваш. А възможната печалба е много по-голяма, отколкото предполагаш.
— Давай, убеди ме!
Не бих могла. Ако те хванат, не бива да знаеш.
Бях твърдо решен да й се противопоставям:
— Значи просто ми казваш, че е достатъчно Покореният да стъпи на следата…
Може би бях по-изплашен, отколкото си признавах. Или пък се получаваше вечният модел на противостоенето.
Не — подаде знак тя.
Имаше още нещо, което не искаше да сподели.
Мълчаливия сложи ръка на рамото ми. Беше се предал. Лейтенанта се присъедини към него:
— Надскачаш пълномощията си, Знахар!
Глезанка повтори:
Ако не приемаш заповедите ми, иди си!
И тя искаше да каже точно това. Наистина. Стоях поразен, неспособен дори да си затворя устата.
— Добре, тъй да бъде — изсумтях.
Отидох в покоите си, порових в проклетите стари ръкописи и, разбира се, не открих и едно ново нещо.
Оставиха ме на мира за известно време. После дойде Брестака. Не ми се обади — просто вдигнах глава и открих, че стои облегнат на вратата. Вече се чувствах доста засрамен от изпълнението си.
— Е?
— Пощата пристигна — отвърна и ми подхвърли поредния пакет, омотан в намаслена кожа.
Сграбчих го още във въздуха. Брестака си тръгна, без да обясни появата му. Положих го на работната си маса и се зачудих. Кой ли пращаше тези послания? Не познавах никого във Веслоград.
Дали не беше някакъв номер?
Господарката е търпелива и хитра. Не би пропуснала възможността да ме използва като марионетка в някакъв свой грандиозен план.
Предполагам, че съм размишлявал поне час, преди колебливо да отворя пакета.
14.
Историята на Боманц
Боманц и Побойника стояха в ъгъла на магазина.
— Какво мислиш? — попита Боманц. — Ще му вземеш ли добри пари?
Побойника се взираше в абсолютния хит на новата му телекурска колекция — идеално възстановен скелет с броня.
— Невероятно е, Бо! Как го постигна?
— Съединих костите с телчета. Виждаш ли украшението за глава? Не съм много запознат с хералдиката на Владичеството, но нима рубинът не подсказва, че това е била важна личност?
— Крал. Това сигурно е черепът на Разорения крал.
— И костите са си негови. И бронята също!
— Ти си богат, Бо! Пък аз ще се задоволя само с комисионната за това тук. Сватбен подарък за семейството. Май ме взе насериозно, когато казах да изкопаеш нещо добро…
— Наблюдателят конфискува най-доброто. Бяхме намерили бронята на Видоменителя.
Побойника си беше довел помощници при това пътуване — двойка грамадни горилоподобни биячи. Те пренасяха антиките до каруцата отвън. Сноването им назад-напред нервираше Боманц.
— Наистина ли? Проклятие! Бих си дал лявата ръка за такова нещо!
Антикварят извинително разпери ръце.
— Какво можех да сторя? Бесанд ми е затегнал каишката. Пък и бездруго знаеш правилото ми. И тъй го подлагам на сериозно изпитание, като сключвам сделки с теб, а сега се оказваш и брат на бъдещата ми снаха.
— Това пък защо?…
Е, сега си пъхнах крака в дупката… помисли си Боманц и се хвърли с рогата напред:
— Бесанд е чул, че си Възкресител. Със Стенс доста се поизмъчихме.
— Не, не, това е отвратително. Съжалявам, Бо! Възкресител, ха! Веднъж, преди години, си отворих устата да кажа, че дори Властелина би управлявал Веслоград по-добре от онзи клоун, Майора. Една глупава забележка! Но никога няма да ме оставят на мира. Не стига, че вкараха баща ми рано-рано в гроба, сега пък трябва да измъчват мен и приятелите ми!
Боманц нямаше представа за какво говори Побойника. Щеше да се наложи да пита Стенс. Но това го поуспокои; а всъщност точно успокоение търсеше.
— Побойник, задръж печалбата от този товар. За Стенс и Слава. Като мой сватбен подарък. Вече избрали ли са дата?
— Не е определена още. След годишната му почивка и след защитата. Като настъпи зимата, предполагам. Мислиш да дойдеш ли?