— Смятам да се преместя обратно във Веслоград. Не са ми останали достатъчно сили да се дърля и с нов Наблюдател.
Побойника се изкиска.
— Вероятно след това лято артефактите на Властелина няма да се търсят толкова. Ще видя дали мога да ти намеря къща. Ако извадиш още нещо като този крал, ще си живееш царски!
— Наистина ли ти харесва? Мислех да подготвя и коня му… — Боманц изпита внезапен прилив на гордост от майсторството си.
— Конят му? Наистина ли? Погребали са коня му с него?
— С бронята и всичко останало. Не знам кой е положил телекурците в земята, но те не са били обрани. Разполагам с цял сандък монети, бижута и значки!
— Монети от Владичеството? Това е направо „гореща“ стока! Повечето са били стопени. Монета от Владичеството в добро състояние може да струва петдесет пъти колкото метала, от който е отлята.
— Остави тук оня крал, какъвто там беше. Ще сглобя и коня му към него. Ще го прибереш на следващия тур.
— Няма да се забавя много. Разтоварвам и долитам обратно. Къде е Стенс между другото? Искам да му кажа здрасти! — и Побойника размаха голяма кожена кесия.
— От Слава ли?
— От нея я. Трябва да се захване с писане на романи. Ще ме разори, както ме кара да й купувам хартия!
— Сигурно е на разкопките. Да вървим! Жасмин, ще заведа Побойника при ямата!
По време на разходката Боманц непрестанно поглеждаше през рамо. Кометата вече беше толкова ярка, че — макар и трудно — се различаваше и през деня.
— Ще бъде страхотна гледка, когато се доближи максимално — предсказа той.
— И аз така мисля…
Усмивката на Побойника притесни антикваря. Въобразявам си, каза си той наум.
Стенсил отвори вратата на магазина с рамо. Хвърли на земята цял наръч оръжия.
— Май свършваме находището, тате. Снощи изрових предимно обикновени боклуци!
Боманц притегна парче медна тел и се измъкна от скелето, което подкрепяше полусглобения кон.
— Тогава остави Мен Фу да поработи там. И бездруго мястото ни е малко!
В магазина почти не можеше да се минава. Ако пожелаеше, Боманц нямаше да има нужда да копае с години.
— Добре изглежда — каза Стенс по повод коня, докато си почиваше преди да иде за поредния товар от наетата каруца. — Ще трябва да ми покажеш как да сложа краля отгоре му, тъй че да мога да ги сглобя, когато се прибера.
— Ще се справя и сам.
— Мислех, че смяташ да останеш…
— Може би. Не знам. А ти кога ще започнеш с тази защита?
— Работя по въпроса. Водя си бележки. Щом веднъж ги подредя, ще напиша доктората просто ей-тъй… — Той щракна с пръсти. — Не се притеснявай. Имам предостатъчно време!
И излезе отново навън.
Жасмин донесе чай.
— Стори ми се, че чух Стенс.
Боманц завъртя глава:
— Навън е.
Тя се огледа къде да остави чайника и чашите.
— Ще ти се наложи да подредиш тази бъркотия!
— И аз все си го повтарям!
Стенсил се върна.
— Има предостатъчно парчетии, за да се сглоби цяла броня. Стига никой да не се опита да я носи.
— Чай? — предложи майка му.
— Разбира се. Тате, минах покрай щаба. Новият Наблюдател е пристигнал.
— Вече е тук?
— Направо ще го заобичаш. Довлякъл си е карета и три каруци, пълни с дрехи за любовницата му. Води и цял взвод слуги.
— Какво? Ха! Ще се гътне, когато Бесанд му покаже покоите…
Наблюдателят живееше в килия, по-подходяща за монах, отколкото за най-могъщия човек в областта.
— Заслужава си го.
— Познаваш ли го?
— Само по име. Любезните хора го наричат Чакала. Ако знаех, че той ще бъде… Какво ли можех да сторя? Нищо. Има късмет, че семейството му е успяло да го прати тук. Ако беше останал в града, като нищо щяха да го убият.
— Не му е добра славата, а?
— Скоро сам ще разбереш, ако не дойдеш във Веслоград, тате!
— Имам работа за вършене, Стенс!
— Колко ти остава?
— Няколко дни. Или цяла вечност. Нали знаеш, трябва да открия онова име.
— Тате, можем да опитаме сега. Докато цари объркване…
— Никакви експерименти, Стенс! Искам да е сигурно. Не бих поел рискове с Десетте.
Стенсил имаше желание да поспори, но вместо това отпи от чая си. Отново отиде до каруцата. Когато се върна, заяви: