Чудех се какъв е той всъщност. Понякога го мислех за малоумен или умствено ограничен, но дали беше така в действителност? Дали действията му, които така ми напомняха за Гарвана, са плод на личност, а не на простота?
Лейтенанта се изправи на парадния площад и сложи ръце на бедрата си, загледан след вятърния кит, който ни изоставяше в ръцете на врага. След около минута се провикна:
— Офицерите при мен! — и, след като се събрахме, поде: — Загазили сме. Както го виждам, остава ни едничката надежда, че голямото копеле ще се свърже с говорещите камъни, когато се върне. И те ще решат, че си струва да ни спасяват. Така че нашата задача е да удържим тук до падането на нощта. И да се надяваме!
Едноокия издаде подигравателен звук.
— Мен ако питаш, най-добре да си отърваваме кожите!
— Така ли? И да оставим имперските войници да ни проследят? Колко далеч от къщи се намираме? Смяташ ли, че ще успеем да се измъкнем, след като Хромия и другарчетата му ни дишат във врата?
— Те и тук ще ни дишат във врата.
— Вероятно. А може би там ще им намерят работа за вършене. Най-малкото, ако сме тук, нашите ще знаят къде да ни намерят. Брестак, огледай стените! Виж дали е възможно да ги удържим. Гоблин, Мълчалив, погрижете се да угасят пламъците. Останалите се заемете да прегледате ръкописите на Покорения. Брестак! Постави стража! Едноок! Твоята задача е да измислиш как да привлечем помощ от Ръждоград! Знахар, помогни му. Знаеш с кого разполагаме тук. Хайде, мърдайте!
Добър човек е нашият Лейтенант. Успява да остане хладнокръвен, когато, също като всички нас, единственото му желание е да търчи в кръг и да пищи.
Всъщност нямахме шанс — краят ни бе настъпил. Дори ако успеехме да удържим войниците от града, оставаха Бенефиций и Хромия. Срещу тях тримата ни магьосници не бяха от голяма полза. Лейтенанта също го знаеше, защото не ги накара да сберат глави и да замислят някоя изненада.
Не успяхме да овладеем пожара. Казармите просто трябваше да догорят докрай. Докато се грижех за двамината ранени, останалите успяха да превърнат военното ограждение във възможно най-добре защитима от тридесет души територия. След като приключих с лечителството, отидох да прегледам събраните от Хромия ръкописи. Не намерих нищо от особена важност за момента.
— Около стотина души идват откъм Ръждоград! — провикна се някой.
Лейтенанта отряза:
— Престорете се, че ограждението е изоставено!
Нашите се разпръснаха.
Покатерих се на стената, за да хвърля бърз поглед към рехавите гори на север от нас. Едноокия беше някъде там и се промъкваше към града с надеждата да се свърже с приятелчетата на Въжаря.
Дори и след като е бил три пъти сриван при големите обсади и окупиран с години, Ръждоград си оставаше непоклатим в омразата си срещу Господарката.
Имперските войници бяха предпазливи. Пратиха разузнавачи около стената, после неколцина се помотаха наблизо, за да привлекат стрелбата. Едва след час предпазливи маневри, противниците ни се втурнаха към полуотворената порта.
Лейтенанта остави около петнадесет да влязат вътре, преди да пусне решетката. Нашествениците паднаха под порой от стрели. След това се хвърлихме на стените и обстреляхме и онези, които обикаляха отвън.
Паднаха още дузина, а останалите се оттеглиха извън стрелковия обсег. Там продължиха да обикалят, да се съветват и да се опитват да вземат решение за следващия си ход.
Ловеца остана наблизо почти през цялото време. Видях го да пуска само четири стрели, всяка от които се заби право в гърдите на някой войник. Може и да не беше голям умник, но определено умееше да борави с лъка.
— Ако са достатъчно умни — казах му, — ще построят защитна линия и ще чакат Хромия. Няма смисъл да падат ранени, след като той може да се справи с нас!
Ловеца изсумтя. Псето Жабоубиец отвори едното си око и дълбоко в гърлото му заклокочи ръмжене. Малко по-нататък Гоблин и Мълчаливия бяха опрели глави, като се редуваха да надничат навън. Предположих, че обмислят бойни планове.
Ловеца се изправи и отново изсумтя. И аз се надигнах. Гледката не беше окуражителна — откъм Ръждоград идваха още имперски войници. Стотици бяха.
В течение на час не се случи нищо повече, освен че продължиха да прииждат и ни обградиха.
Гоблин и Мълчаливия развихриха магьосническите си умения. Този път създадоха облак от молци. Не можех да оценя замисъла им — молците просто се събраха около тях двамата. Когато наброиха към хиляда, отлетяха.