— Представа си нямам. Може би са го улучили…
Бях озадачен. И се озадачих още повече, когато го замъкнахме на светло и можах да го огледам, физически му нямаше нищо. Беше минал през битката без да получи и едно охлузване!
Глезанка излезе навън и подаде знак:
Ти беше прав, Знахар! Съжалявам! Мислех си, че ударът ще е толкова дързък, че ще вдигне на крак целия свят! — и попита Брестака. — Колцина изгубихме?
— Четирима. Не знам дали бяха убити или просто не сме ги прибрали… — Той сведе засрамено поглед.
Черният отряд не изоставя братята си.
— Псето Жабоубиец — обади се Ловеца. — Забравихме Псето Жабоубиец!
Едноокия се изказа с пренебрежение за помияра и куриерът се надигна гневно. Не беше измъкнал от битката нищо друго, освен меча си. Великолепната му кутия и арсеналът бяха останали в Ръждоград заедно с мелеза му.
— Стига сега! — отряза Лейтенанта. — Престанете! Едноок, слизай долу! Знахар, дръж този човек под око! И питай Глезанка дали момчетата, които избягаха с кита онзи ден, са успели да се измъкнат.
Двамата с Брестака отидохме при нея.
Отговорът й не беше задоволителен. По сведения на говорещите камъни големият и плашлив вятърен кит ги захвърлил на близо двеста километра северно. Поне се беше спуснал ниско, преди да ги отърси от гърба си.
Така че се прибираха пешком. Говорещите камъни обещали да ги защитават от естествените врагове в Равнината.
Всички се спуснахме в Дупката в кисело настроение. Най-добрият начин да подпалиш искрата е един провал.
Провалът, разбира се, е относително нещо. Щетите, нанесени от нас, бяха значителни. Последствията щяха да имат отглас още дълго време. Покорените бяха зле разтърсени. Отмъкнахме толкова много документи, че това със сигурност щеше да доведе до промени в плановете им за стратегията. Но все пак мисията ни не беше задоволителна. Сега Покорените знаеха, че вятърните китове са способни да излизат извън традиционните граници. Знаеха също, че разполагаме с повече ресурси, отколкото бяха предполагали.
Общовалидно правило в хазартните игри е, че не бива да си показваш всичките карти до последния залог.
Помотах се наоколо и намерих отмъкнатите документи. Занесох ги в покоите си. Нямах особено желание да участвам в „погребалния отчет“ в заседателната зала. Щеше да е отвратително съвещание, дори ако всички са на едно мнение.
Свалих си оръжията, запалих лампата, взех един от вързопите с ръкописи и го разопаковах върху работната си маса. Там ме очакваше и поредният пакет от запада.
19.
Легенда за Боманц
В сънищата си Боманц крачеше с жена, която не успяваше да го накара да разбере словата й. Зелената пътека на обещанията минаваше покрай поглъщащи луната кучета, бесилки с увиснали на тях мъже и покрай стражи без лица. През процепи в листака той зърна разрязалата небето комета.
Не спеше добре. Щом затвореше очи, сънят неизменно го очакваше. Нямаше представа защо не може да заспи наистина дълбоко. Както често става при кошмарите, винаги се носеше на повърхността.
По-голямата част от символиката беше очевидна и той отказваше да повярва на повечето от предзнаменованията.
Нощта вече беше паднала, когато Жасмин донесе чай и попита:
— Смяташ да стоиш тук цялата седмица ли?
— Може и да смятам.
— И кога ще спиш?
— Вероятно ще си легна доста късно. Възнамерявам да поработя в магазина. С какво се занимава Стенс?
— Дремна малко, излезе и донесе един товар от разкопките. После се помота в магазина, яде и тръгна обратно, след като някой му обади, че Мен Фу бил там отново.
— А Бесанд?
— Целият град за това говори. Новият Наблюдател е бесен, понеже бившият не си е тръгнал. Казва, че няма и пръста да си мръдне. Стражата го нарича „конски задник“ и не иска да се подчинява на заповедите му. Така че горкият побеснява все повече и повече…
— Току-виж научи нещо полезно. Благодаря за чая! Какво има за ядене?
— Остатъци от пилето. Обслужи се сам. Аз си лягам!
Мърморейки, Боманц изяде студените, мазни пилешки крилца, като ги преглъщаше с топла бира. Доста мислеше върху съня си, язвата му пак се обаждаше, а и главата започваше да го боли.
— Ето пак се повтаря… — промърмори той и се помъкна към горния етаж.
Прекара няколко часа, преглеждайки ритуалите, които щеше да използва, за да напусне собственото си тяло и да проникне през опасностите на Могилните земи… Дали драконът ще се окаже проблем? Според указанията е бил предназначен да спира физически натрапници. Но най-сетне заяви: