— Може би. Та нали нещо го задържаше тук? Сега занеси всичко това долу, ще го направим в магазина.
— Къде да ги сложа?
— Няма значение. Бесанд единствен можеше да ги различи от безполезните дреболии.
Стенсил излезе. По-късно Боманц изпълни серия умствени упражнения и се запита какво ли е станало с хлапето. Синът му така и не се върна горе. Накрая сви рамене и продължи заниманието си.
Усмихна се. Бе готов и щеше да се окаже просто.
Градът беше в паника. Стражата се опитала да убие новия Наблюдател, който останал толкова изумен и ужасен от развоя на събитията, че се заключил в щаба си. Изобилстваше от налудничави слухове.
Боманц крачеше през града с такова спокойно величие, че стряскаше хората, които го познаваха от години. Отиде до ръба на Могилните земи и огледа дълговечния си противник. Бесанд лежеше, където беше паднал, и по него се трупаха мухи. Антикварят хвърли шепа пръст и насекомите се пръснаха. Той кимна замислено. Амулетът на Стражата отново беше изчезнал.
Боманц потърси ефрейтор Здравеняка и заяви:
— Ако не можете по никакъв начин да извадите Бесанд оттам, тогава поне го затрупайте с пръст. До ямата ми има колкото искате!
— Да, сър! — откликна ефрейторът и едва по-късно се смая колко лесно се е предал.
Антикварят обиколи периметъра на Могилните земи. Слънцето сияеше малко странно през опашката на кометата — цветовете му бяха леко изкривени. Но поне засега не се забелязваха гладни призраци и нямаше причина да не започне с опита си да осъществи връзка. Прибра се в града.
Пред магазина бяха спрени каруци и товарачите трескаво ги пълнеха. Жасмин пърхаше вътре, ругаейки някого, че взима неща, които не бива.
— Проклет да си, Побойник! — промърмори Боманц. — Защо днес? Трябваше да почакаш да приключим с това!
Потръпна от притеснение. Не можеше да разчита на Стенс, ако вниманието на момчето е отвлечено. Забърза към магазина.
— Страхотно! — възкликна Побойника по повод коня. — Абсолютно величествено! Ти си гений, Бо!
— А ти си трън в задника. Какво става тук? Кои, по дяволите, са всички тези хора?
— Коларите ми, брат ми Клит, сестра ми Слава — годеницата на Стенс. И малката ми сестра Любопитка. Наричаме я така, защото винаги ни шпионира!
— Радвам се да се запозная с всички ви. Къде е Стенс?
Жасмин се обади:
— Пратих го да купи нещо за вечеря. Трябва да започна да готвя рано, ако ще храня цялата тази тълпа!
Боманц въздъхна. Точно каквото му трябваше в тази най-важна в живота му нощ — къща, пълна с гости.
— Ти! Върни това там, откъдето го взе. Ти! Любопитка ли беше? Не пипай нищо в магазина!
Побойника попита:
— Какво ти става, Бо?!
Антикварят вдигна вежди, срещна погледа на търговеца и не му отговори.
— Къде е коларят с големите рамене?
— Вече не работи при мен — намръщи се Побойника.
— И аз така си помислих. Ще съм на горния етаж, ако изникне нещо важно!
Боманц излезе гордо от магазина, качи се горе, настани се в креслото си и се помъчи да заспи. Сънищата му отново бяха прорицателски и този път като че ли чуваше гласа, но не можа да си спомни какво му е било разкрито…
Стенсил влезе в стаята на горния етаж. Боманц го попита:
— Какво ще правим сега? Тази тълпа ще ни провали намеренията!
— Колко време ще ти трябва, тате?
— Възможно е и цяла нощ да продължи, че и нощи наред в течение на седмици, докато изчерпим източника! — Беше доволен, че Стенсил явно си е възвърнал смелостта.
— Надали можем да ги изгоним…
— А и няма къде другаде да отидем!
Стражите напоследък бяха в неприятно, кисело настроение.
— Колко шум ще се вдига, тате? Няма ли как да го извършим тук, тихомълком?
— Предполагам, ще се наложи да опитаме. Малко ще ни е тесничко, но… Донеси нещата от магазина, ще им направя място!
Раменете на Боманц увиснаха, когато Стенсил излезе. Започваше да се притеснява — не заради онова, с което щеше да се сблъска, а заради собствените си мрачни предчувствия. Продължаваше да му се струва, че е забравил нещо. Вярно, четири десетилетия наред беше преравял ръкописите, без да открие нито една грешка в подбрания от него подход. Дори и сравнително добре подготвен чирак би успял да изпълни формулите му! Плю в ъгъла и промърмори:
— Страхът на антикваря! Старомоден страх от неизвестното!