Стенсил се върна.
— Мама ги е накарала да играят на хвърлянка.
— Чудех се защо Любопитка крещи толкова силно! Всичко ли взе?
— Да.
— Добре. Слез долу и ги наблюдавай. Аз ще дойда, след като подредя нещата. Ще го направим, когато гостите си легнат.
— Добре.
— Стенс? Ти готов ли си?
— Наред съм, тате! Просто снощи се подмокрих от ужас. Не всеки ден виждам как призраци убиват някого!
— Свиквай с тези работи. Случва се!
Стенсил го погледна неразбиращо.
— Присъствал си на занятия в Черния кампус, нали?
Черният кампус беше скритата катедра на университета, където магьосниците учеха занаята си. Официално той не съществуваше. Беше забранен от закона. Но все пак катедрата работеше с пълна сила. Боманц например беше завършил занятията там с отличие.
Стенсил му кимна сковано и си тръгна.
— И аз така мислех! — прошепна антикварят и се почуди: Колко черен си станал, сине?
Продължи да се мотае из кабинета, докато трикратно се увери, че е направил всичко както трябва и осъзна, че използва свръхпредпазливостта си като извинение да не общува с гостите.
— Ти си голям глупак! — промърмори на себе си.
Последен оглед. Картата е разтворена. Свещите. Купата с живак. Сребърният кинжал. Билките. Кадилниците. Все още нещо му убягваше.
— Какво, по дяволите, може да съм пропуснал?
Хвърляницата, като цяло, бе шах за четирима. Дъската беше четири пъти по-голяма от обикновената и всеки играч си имаше своя страна. Чрез хвърлянето на зар преди всеки ход бе добавен и елемент на случайност. Ако играчът улучеше шестица, можеше да мести произволна комбинация за шест хода наведнъж. Като цяло се прилагаха правилата на шаха, но в тази игра можеше да се съюзиш с някой от противниците и да не взимаш неговите фигури.
Любопитка се лепна за Боманц в мига, в който той се появи.
— Те се наговарят срещу мен!
Тя играеше срещу Жасмин. Слава и Побойника бяха от двете й страни. Антикварят погледа няколко хода. Търговецът и по-голямата му сестра очевидно бяха в съюз — типичната тактика за елиминиране.
Боманц автоматично овладя падането на заровете, когато дойде ред на Любопитка. Тя хвърли шестица, изписка възторжено и изпозаплаши фигурите на всички останали. Антикварят се запита дали навремето също тъй е преливал от детински ентусиазъм и оптимизъм. Огледа момичето. На колко ли беше — четиринадесет?
Накара Побойника да хвърли единица, а Жасмин и Слава получиха каквото съдбата е предрешила, след което даде на Любопитка още една шестица и на Побойника — втора единица. След третия път гостът му изръмжа:
— Направо идиотски шанс!
Балансът на играта се беше променил. Слава се канеше да го изостави и да се съюзи със сестра си срещу Жасмин.
Следващата шестица на Любопитка накара съпругата на Боманц да го погледне подозрително. Той й смигна и пусна Побойника да хвърля без намеса. Двойка. Търговецът изсумтя:
— Сега май аз съм на опашката!
Боманц се залута в кухнята и си наля халба бира. Върна се, за да открие, че Любопитка отново е на ръба на катастрофата. Играеше толкова хаотично, че трябваше да й се падне поне четворка или по-високо, за да се задържи на повърхността.
Побойника, от друга страна, играеше щателно консервативно, напредваше в ешелон и се опитваше да окупира фланговете на съседите си. Той е досущ като мен, помисли си Боманц. В началото играе така, че да се увери, че няма да загуби; чак след това се притеснява дали ще победи.
Проследи как Побойника хвърля шестица и праща една фигура на екстравагантна обиколка, по време на която отне три пешки на доскорошния си съюзник, Слава.
Освен това е и предател, помисли си Боманц. Това си струваше да се има предвид. Попита Стенсил:
— Къде е Клит?
Отговори му Побойника:
— Реши да остане с коларите. Сметна, че и бездруго сме ти много хора на главата!
— Ясно!
Жасмин спечели тази игра, а Побойника — следващата, след което търговецът с антики заяви:
— На мен ми стига толкова. Заеми мястото ми, Бо! Ще се видим на сутринта!
Слава се обади:
— И аз се оттеглям. Може ли да се поразходим, Стенс?
Стенсил се спогледа с баща си и Боманц кимна.
— Не се отдалечавайте обаче! Стражата е в лошо настроение!