— Псето Жабоубиец! Ей, откъде се взе? Какво правиш? Я ела на топло, момче! — Направо се задавях в думите, които прогонваха страха. — Момче, Ловеца толкова ще ти се зарадва! Какво стана с теб?
Той пристъпи напред предпазливо. Изглеждаше поне два пъти по-кльощав от обикновено. Легна по корем, отпусна глава на предните си лапи и затвори едното си око.
— Нямам никаква храна, пък и малко се позагубих. Ти си голям късметлия, знаеш ли? Да стигнеш толкова далеч! Равнината не е място, където да се скиташ самичък!
Стори ми се, че старият помияр се съгласява с мнението ми. Ако щете, наречете го език на тялото. Беше оцелял, но не му се бе удало с лекота.
Уверих го:
— Щом изгрее слънцето, потегляме към къщи! Гоблин и Едноокия се запиляха някъде, но в крайна сметка проблемът си е лично техен!
След пристигането на Псето Жабоубиец си почивах по-спокойно. Предполагам, че вековечното приятелство с кучето е запечатано и у хората… Бях уверен, че той ще ме предупреди, ако се появят неприятности.
С настъпването на утрото открихме потока и поехме към Дупката. Както често правя, спрях в подножието на Старото бащинско дърво за кратък едностранен разговор на тема онова, което е видял по време на дългата си стража тук. Кучето не искаше да се приближи. Странно. Но какво пък? Странното е в реда на нещата тук, в Равнината.
Открих Едноокия и Гоблин да хъркат и да си отспиват. Бяха се върнали в Дупката само минути след като съм поел на път да ги търся. Копелета! Щях да променя нещата при първа възможност.
Подлудих ги, като не разказах нищичко за прекараната на открито нощ.
— Получи ли се? — поисках да зная.
Надолу в тунела Ловеца шумно се поздравяваше с псето си.
— Донякъде… — Гоблин не беше особено ентусиазиран.
— Донякъде ли? Каква е тази работа? Действа или не действа?
— Е, един вид си имаме проблем. Като цяло, можем да спрем Покорените да не те открият. Да не те фиксират, тъй да се каже…
Заобиколните изказвания при него са сигурен знак за проблеми.
— Но? Хайде, изплюй залъка, Гоблин!
— Ако излезеш от зануляването, няма начин да скрием, че си го напуснал.
— Страхотно. Наистина страхотно! Въобще бива ли ви за нещо, момчета?
— Не е толкова зле — обясни Едноокия. — Няма да привличаш внимание, докато не разберат от друг източник, че си излязъл. Искам да кажа, няма да търсят специално теб, нали? Нямат причина. Така че все едно сме изпълнили всичко, което поиска от нас!
— По дяволите! По-добре започвайте да се молите да пристигне и следващото писмо! Защото ако изляза и ме убият, познайте кой до дупка ще ви преследва от небитието!
— Глезанка няма да те прати навън!
— Искаш ли да се обзаложим? Тя ще размишлява три-четири дни, но все пак ще ме изпрати на път, защото последното писмо ще ни даде търсения ключ.
Внезапно ме обхвана страх. Дали Господарката бе претърсила съзнанието ми?
— Какво има, Знахар?
Пристигането на Ловеца ми спести лъжата. Той връхлетя и ми разтърси ръката така, сякаш беше полудял напълно.
— Благодаря ти, Знахар! Благодаря, задето го доведе вкъщи! — и изхвърча нанякъде.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Гоблин.
— Доведох кучето му.
— Странно!
Едноокия изсумтя:
— Присмял се хърбел на щърбел!
— Така ли? Гущерски сопол такъв, искаш ли да ти разкажа защо е странно?
— Я стига — обадих се. — Ако ме пратят навън, работата по разчитането на ръкописите трябва да продължи. Наложително е да разполагаме с хора, способни да четат тези боклуци!
— Може би ще съм от полза… — Ловеца се беше върнал.
Беше огромен тъп хулиган. Дявол с меч, но вероятно неспособен да напише и собственото си име.
— Как например?
— Мога да чета едно-друго и знам някои от старите езици. Баща ми ме научи… — и се ухили така, сякаш всичко бе огромна шега.
Избра си лист, изписан на телекуре. Прочете го на глас. Древният език се лееше от устата му естествено, както го бях чувал да се говори между старите Покорени. После го преведе. Беше бележка до кухнята на замъка, относно храна, която трябваше да се приготви за важните посетители. С натежало сърце го прегледах и аз. Преводът беше безпогрешен — дори по-добър, отколкото аз можех да направя. Една трета от думите не ми бяха познати.
— Прекрасно! Добре дошъл в отбора! Ще кажа на Глезанка — и се измъкнах, разменяйки си озадачени погледи с Едноокия зад гърба на Ловеца.