Все по-странно и по-странно. Що за човек беше той? Да оставим другите му странности настрана. При първата ни среща ми напомни за Гарвана и ролята много добре му отиваше. Когато започнах да го мисля за едър, бавен и тромав, се приспособи и към това. Дали не бе просто отражение от образа в мислите на… господаря си?
Но беше добър боец, признавам му го. Равен на десетима от момчетата, с които разполагаме.
23.
Равнината на Страха
Беше време за Месечната среща. На това голямо заседание не се върши нищо. Всички кипят от предложения, по които не може да се действа. След шест или осем часа Глезанка приключва дебата, като ни казва какво трябва да се прави.
Не липсваха и обичайните карти. Едната показваше къде според нашите агенти се намират Покорените. На другата бяха отбелязани нередностите, докладвани от говорещите камъни. И на двете се виждаха големи, бели участъци от Равнината, за които не знаехме нищо. Третата карта изобразяваше бурите на промяната за месеца — проект, за който беше отговорен Лейтенанта. Не знам какво точно целеше с тази графика. Както винаги, повечето бури бяха по периферията, но имаше необичайно голям брой — повече от нормалния процент — и във вътрешността на картата. Сезонни промени? Или истинско изменение? Кой да знае? Не ги следяхме от достатъчно дълго време. Говорещите камъни от своя страна не желаеха да ни просветлят за такива дреболии. Глезанка незабавно пое ръководството и подаде знак:
Операцията в Ръждоград донесе ефекта, на който разчитах. Агентите ни докладват, че почти навсякъде се наблюдават антиимперски изблици, които донякъде са отклонили вниманието от нас. Но армиите на Покорените продължават да се трупат. Шепота е станала особено агресивна в нейния участък.
Имперските войници навлизаха в Равнината почти всекидневно, като се мъчеха да предизвикат реакция и да подготвят хората си за неудобствата на тези земи. Операциите на Шепота както винаги бяха извънредно професионални. В стратегическо отношение от нея трябваше да се боим повече, отколкото дори от Хромия.
Сакатият слуга на Господарката имаше славата на нескопосник. Това не е изцяло по негова вина, но в крайна сметка се е прочул с недообмислените си дела, които винаги се провалят. Все едно дали печели, или губи обаче, той е на вражеска страна.
Тази сутрин се чу, че Шепота изгражда гарнизон на един ден път навътре в границите. Издига укрепления и ни предизвиква да реагираме.
Стратегията й беше очевидна. Искаше да основе мрежа от подкрепящи се една друга крепости, която да разпростре по цялата Равнина. Тази жена беше опасна. Особено ако предадеше идеята си на Хромия и вкараше в действие всички армии.
Стратегията й датира от зората на времето. Била е използвана многократно там, където редовните армии са се били с партизани в дивата пустош. Това е стратегия на търпението и изисква завоевателят да има силна воля за победа. Успява там, където волята е несломима и се проваля там, където е недостатъчна.
В Равнината стратегията щеше да успее. Врагът разполагаше с близо двадесетина години, за да ни изрови от укритието. И нямаше за цел да удържи Равнината, щом приключи с нас.
С нас ли? Нека го кажем по-точно — с Глезанка. Ние, останалите, не участвахме в уравнението. Ако Глезанка се провали, и Бунтът загива.
Те крадат от времето ни — подаде знак тя. — Нуждаем се от десетилетия. Трябва да направим нещо!
„Ето, започва се“ — помислих си. Изражението й ми го подсказа. Канеше се да обяви резултата от дългия си размисъл. Така че не бях поразен и особено изненадан, когато тя подаде знак:
Ще изпратя Знахаря да разкрие края на историята на кореспондента Му!
Новината за писмата се беше разнесла. Глезанка охотно подхранваше слуховете.
Гоблин и Едноокия ще го съпровождат и ще му помагат.
— Какво? Няма начин да…
Знахар!
— Няма да стане. Я ме виж. Аз съм едно нищо. Кой ще ми обърне внимание? Някакъв дъртак се мотае наоколо. Светът е пълен с такива! Но трима наведнъж? И единият е чернокож? Един от тях е джудже с…
Гоблин и Едноокия ми хвърлиха изпепеляващи погледи.
Подсмихнах се. Избликът ми ги поставяше натясно. Макар че и на тях не им се тръгваше повече, отколкото аз исках да дойдат, сега не смееха да се съгласят публично с мен. Нещо по-лошо, налагаше се двамата да бъдат на едно мнение. А егото им…