Още докато го осъзнавах и размишлявах върху това, обхватът на бурята се разшири. Вече беше шестстотин метра. Осемстотин. Представляваше въртоп от вихрени, кипящи цветове във вътрешността на подобен на черен дим облак. Приличните на змии безмълвни светкавици се зъбеха и ръмжаха беззвучно една на друга.
Дъното на бурята на промяната докосна земята.
И всички онези светкавици добиха глас. След това ураганът започна да се разширява дори още по-бързо, като разпределяше в друга посока растежа си, който бе обърнат към земята. Направо бушуваше от енергия!
Бурите на промяната рядко приближават на повече от сто и петдесет километра от Дупката. Достатъчно впечатляващи са и от това разстояние, макар че улавяш само пориви и припукване в косата си, а нервите ти се изпъват. В древните времена, когато служехме на Господарката, говорих с ветерани от кампаниите на Шепота, които ми споделиха какви страдания са преживели в бурите. Така и не се доверих напълно на разказите им.
Но сега, когато границата на бурята ни достигна, им вярвах.
Един от скатовете попадна в нея. През тялото му се виждаше ясно, а костите му белееха във внезапно настъпилия мрак. После се промени.
Всичко се променяше. Камъните и дърветата станаха многолики. Дребните твари, които ни следваха и охраняваха, също променяха формите си…
Има една хипотеза, според която странните видове в Равнината са възникнали в резултат от буря на промените. Предполага се също, че бурите са отговорни за появата на самата Равнина. Всяка от тях отхапва по късче от нормалния ни свят.
Китовете се отказаха от опитите да надбягат стихията и се насочиха към земята под кривата на разрастващата се буря. Спускаха се ниско, откъдето падането щеше да е по-кратко, ако се променят в нещо, неспособно да лети. Стандартна процедура за твар, хваната от бурята: стой ниско и не мърдай.
Ветераните на Шепота бяха споменали за гущери, израсли до слонски ръст, за паяци, превърнали се в чудовища, за отровни змии, на които им пораснали криле, за разумни видове, които полудели и се опитали да избият всичко около себе си…
Бях ужасен, но не прекалено, за да се откажа да гледам. След като скатът ни показа костите си, възвърна обичайната си форма и се разрасна. Същото се случи и с втория, когото бурята догони. Дали това беше нормално явление по ръба на вихъра?
Въртопът достигна и нашия вятърен кит, който се спускаше най-бавно. Макар да беше млад, се грижеше добре за товара си. Искрите в косата ми се усилиха. Имах чувството, че нервите ми са извън контрол. Бърз поглед към Ловеца ме убеди, че ни предстои сериозен случай на масова паника.
Един от двамата ни магьосници реши да се прави на герой и да спре бурята. Все едно да нареди на морето да пресъхне. Трясъкът и ревът на мощните му магии изчезнаха в рева на вятъра.
Настъпи миг на пълен покой, когато границата ме достигна. После се разнесе адски тътен. Ветровете във вътрешността бяха невероятни. Не мислех за друго, освен как да се сниша и да се държа здраво. Навсякъде около мен летеше снаряжение, което променяше формата си в движение. После мернах Гоблин и за малко да повърна.
Гоблин! Главата му се беше раздула десетократно, а тялото му сякаш бе обърнато с вътрешностите навън. Около него гъмжеше от орда паразити от онези, които живеят на гърба на кита. Някои бяха с големината на гълъб.
Ловеца и Псето Жабоубиец изглеждаха още по-зле. Кучето се бе разраснало до размера на малък слон, зъбат и с най-злите очи, които съм виждал. Погледна ме с гладна похот, която ме смрази до мозъка на костите ми. А Ловеца се бе превърнал в демонична твар, смътно напомняща маймуна, но много по-ужасна. И двамата приличаха на чудовища от кошмарите на художник или магьосник.
Едноокия бе променен най-малко. Беше се подул, но си оставаше самия себе си. Може би е твърде здраво вкоренен в реалността — толкова е стар. Доколкото аз знам, вече е някъде на около сто и петдесет.
Тварта, в която се беше превърнало Псето Жабоубиец, запълзя към мен с оголени зъби…
Вятърният кит кацна. Ударът разтърси всички ни. Вихрушката виеше около нас. Странните светкавици удряха въздуха и земята. Мястото за кацане също се менеше непрестанно. Скалите се разпълзяха, дърветата изменяха формата си. Животните от тази част на Равнината бяха излезли на открито и непрестанно се вихреха в разни тела, а доскорошната плячка се нахвърляше на хищника. Ужасяващото представление се осветяваше от променливата и понякога призрачна светлина.