Вината беше моя — аз командвах тук и трябваше да го предвидя. Беше минало много, много, много време. Платих за още две нощи, просто за всеки случай. Предадох впряга и каруцата на конярчето, вечерях заедно с умълчания Ловец и се прибрахме в стаята с няколко кварти бира. Разделихме си я с Псето Жабоубиец.
— Смяташ ли да ги потърсиш? — попита Ловеца.
— Не. Ако не се върнат до два дни или ни издънят, ще продължим без тях. И бездруго не искам да ги виждат наоколо. Тук със сигурност има хора, които си ги спомнят!
Така че се напихме приятно. Псето Жабоубиец явно беше способно да надпие мнозина нормални хора. Това куче обожава бирата! Всъщност даже се надигна и се поразходи, а не му се налагаше.
На следващата сутрин Гоблин все още го нямаше, Едноокия също. Но пък се носеха какви ли не слухове. Влязохме в общата зала късно, след като сутрешната навалица бе отминала и преди да нахлуят обедните посетители. Съдържателят нямаше нужда от подканване.
— Момчета, чухте ли за гюрултията в източния край снощи?
Простенах, преди да е стигнал до същността. Просто си знаех!
— Охо, съвсем нормално военновременно представление. Пожари. Магия. Линчуващи тълпи. Вълнение, каквото този стар град не е виждал от времето на генерал къвто там беше, когото Господарката искаше да залови.
Когато той отиде да дразни друг клиент, аз споделих с Ловеца:
— Най-добре да се махаме оттук още сега!
— Ами Гоблин и Едноокия?
— Те могат да се грижат за себе си. Ако ги линчуват, техен проблем. Нямам намерение да си пъхам носа насам-натам и да ме обесят и мен. Ако се измъкнат, двамата знаят какъв е планът и ще ни догонят.
— Мислех си, че Черният отряд не изоставя своите!
— Така е — отвърнах, но не мръднах от мнението си да зарежа магьосниците да се варят в собствен сос. Нямах съмнение, че са оцелели. И преди се бяха забърквали в неприятности — хиляди пъти. Един хубав поход пеша щеше да има здравословно влияние върху чувството им за дисциплина.
Обядвахме и съобщих на собственика, че с Ловеца заминаваме, но нашите компаньони ще задържат стаята. После поведох възразяващия си спътник към каруцата, качих го на нея и когато момчето запрегна, подкарах към западната порта.
Пътуването беше продължително — през криволичещи улички и над дузина извити мостове, които бяха яхнали канали — но водеше далеч от вчерашната глупост. Докато пътувахме, обясних на Ловеца как сме подмамили Грапата да си пъхне врата в примката. Историята му хареса.
— Това е запазената марка на Отряда — заключих. — Накарай врага да направи нещо глупаво. Бяхме най-добри, когато се стигне до битки, но се биехме само когато не ни оставаше нищо друго.
— Да, но са ви плащали да се сражавате!
За Ловеца имаше само черно и бяло. Понякога си мислех, че прекарва прекалено много време в горите.
— Плащаха ни за резултатите. Ако успеехме да свършим работата си без бой, още по-добре. Важното е да изучиш врага си. Намери слабото му място, след това поработи върху него. Глезанка е много добра в това отношение. Макар че подработването на Покорените е по-лесно, отколкото подозираш. Те всички са уязвими чрез егото си.
— Ами Господарката?
— За нея не знам. Не съм забелязал да има слабо място. Може би е малко суетна, но нямам представа как да се възползваме от това. Може би чрез стремежа Й да доминира? Като я накараш да надскочи себе си. Не знам. Тя е предпазлива и умна, спомни си само как примами Бунта в Чар. Изби три птички с един камък. Не само че изтри Бунта от лицето на земята, но разкри онези Покорени, на които не може да им се има доверие и разби опита на Властелина да ги използва, за да се измъкне.
— Ами той?
— Засега той не създава проблеми. Но ако става въпрос, вероятно е по-уязвим от Господарката. Май не разсъждава — досущ като разярен бик е. Толкова дяволски силен е, че само от това се възползва. Е, понякога е лукав — като в Хвойноград, — но като цяло просто удря наляво и надясно.
Ловеца кимна замислено.
— Май в думите ти има истина!
25.
Могилните земи
Гаргата бе преценил погрешно. Беше забравил, че от съдбата му се интересуват и други освен Чудака.
Когато не се яви на няколкото си различни работни места, хората дойдоха да го търсят. Блъскаха по вратите, чукаха по прозорците и не получиха отговор. Един опита входната врата и откри, че е заключена. Сега вече хората се загрижиха искрено.