Заспах, след като дълго се изкушавах да обърна назад. Най-слабо вероятната посока, в която ловците на глави биха ни потърсили, щеше да е пътят към Равнината на страха. Но не можех да не изпълня заповедта — твърде много зависеше от нас. Макар че първоначалният ми оптимизъм вече бе сериозно подкопан.
Проклети безотговорни клоуни!
Много, много отдавна Капитана, който загина в Хвойноград, сигурно се е чувствал по същия начин. Всички ние му причинявахме тревоги.
Бях се стегнал в очакване на златен сън. Спах неспокойно и не сънувах нищо. На следващата сутрин натоварих Гоблин и Едноокия в каруцата под всичките боклуци, които бяхме счели за необходими за експедицията, изоставихме конете и прекарахме впряга край твърдината Мей. Псето Жабоубиец припкаше пред нас. Ловеца крачеше отзад, а аз карах. Под товара магьосниците мрънкаха и се дърлеха. Гарнизонът в твърдината само ни попита накъде сме се запътили с такова отегчено изражение, че вече знаех — не ги интересуваше.
Населението в земите пред нас беше значително по-опитомено, отколкото при последното ми преминаване. Гарнизонът не би могъл и да си представи, че в тези краища ще плъпнат неприятности.
Облекчен, завих по пътя, който водеше към Брестоград и Веслоград. И към Великата гора отвъд.
27.
Веслоград
— Това време няма ли да се оправи? — оплака се Едноокия.
От седмица се влачехме на север през калта и по цял ден ни тормозеха порои. Пътищата бяха ужасни и „обещаваха“ да се влошат още. Като изпробвах завехналите си познания по езика на Защитника, от фермерите по пътя научих, че климатът е такъв от години. Доставките на храна в града ставали все по-трудни и, което е по-лошото, посевите били заплашени от болести. Във Веслоград вече бе имало епидемия от огнетанц, разнасяна от заразена ръж. Навъдили се и множество насекоми, особено комари.
Зимите били по-меки от времето, когато ни разквартируваха тук, но валяло непрестанно сняг или дъжд. От промените насекомите не намалели особено. Но намалял дивечът, неспособен да пасе в дълбокия сняг.
Това били просто цикли. Нищо повече от цикли, уверяваха ме Старците. Лошите зими настъпвали след преминаването на Великата комета. Но дори и събеседниците ми смятаха, че този цикъл е особено неблагоприятен. А времето днес било наистина най-впечатляващото за всички времена.
— Става — каза Гоблин и нямаше предвид играта на карти.
Крепостта, която Отрядът отне от Бунтовниците преди много години, сияеше пред нас. Пътят криволичеше под назъбените й стени. Притеснявах се както винаги, когато доближавахме имперски бастион. Но тревогата ми беше напразна. Господарката се чувстваше толкова свойски в Защитника, че голямата крепост стоеше изоставена. Всъщност отблизо изглеждаше и съсипана. Съседите й я крадяха къс по къс, привично за селяните по цял свят. С тяхна пот и кръв е била построена и в техните ръце се връщаше в крайна сметка, пък макар и да бяха чакали с поколения…
— Утре сме във Веслоград — казах, когато оставихме каруцата в една странноприемница на няколко километра от Дяла. — И този път да няма издънки, ясно?
Едноокия имаше благоразумието да изглежда засрамен. Но Гоблин вече беше готов да спори.
— Просто се дръж прилично! — наредих. — Иначе ще накарам Ловеца да те пребие и да те върже. Няма да си играем игрички!
— Животът е една игра, Знахар! — обади се Едноокия. — Вземаш го твърде насериозно!
Но поне се държа прилично — и тази нощ, и на следващия ден, когато влязохме във Веслоград.
Открих подходящо място далеч от кварталите, където се подвизавахме навремето. Тук се навъртаха дребни търговци и пътници и сред тях не привличахме особено вниманието. Е, с Ловеца все пак хвърляхме по едно око на Гоблин и Едноокия, макар че двамата изглежда не възнамеряваха да се правят на глупаци отново.
На следващия ден тръгнах да търся ковача на име Пясъка. Ловеца ме съпроводи. Магьосниците останаха в заведението, задържани от най-страховитите заплахи, за които можах да се сетя.
Лесно намерихме ковачницата на Пясъка. Той беше старо куче в занаята и известен сред клиентите си. Последвахме насоките им и те ме поведоха през познати улици. Тук Отрядът бе преживял доста приключения.
Обсъдих ги с Ловеца, докато крачехме. Отбелязах: