— На близо деветдесет километра оттук е. Няма да успеете — ще ви убият и ще вземат стоките ви. Единствената причина племената да не безпокоят Стражата и пътя е, че те са под защитата на Господарката. Ако и следващата зима е лоша като предишните няколко, това също няма да ги спре…
— Ахм. Е, беше просто една идея. Теб ли наричат Чудака?
— Да! — Той присви подозрително очи.
— Чух, че се грижиш за някакъв там… — и преднамерено не довърших изречението, но той не реагира по очаквания от мен начин. — Е, поне така се говори из града. Благодаря за съвета! — И излязох.
Но се боях, че съм сглупил.
А съвсем скоро разбрах, че наистина съм постъпил глупаво.
Един ескадрон, командван от майор, изникна в хана само минути след завръщането ми там. Арестуваха цялата ни група, преди да разберем какво точно става. Гоблин и Едноокия едва имаха време да хвърлят заклинания, с които да скрият оборудването си.
Престорихме се, че нищо не разбираме — ругахме, мрънкахме и се оплаквахме, но не ни беше от полза. Май знаехме защо ни прибират по-добре от изпратените да ни арестуват стражници: те просто следваха заповедите.
Съдържателят ни гледаше с изражение, което ме убеди, че именно той е докладвал, че сме подозрителни елементи. Предполагам, че и Чудака е казал нещо по повод посещението ми, което е наклонило везните в наша вреда. Тъй или иначе, бяхме на път към килиите.
Десет минути след като вратата се затвори зад нас, дойде да ни посети самият командир на Вечната стража. Въздъхнах облекчено — поне той не ни беше виждал преди или, най-малкото, не беше сред моите познати. Не би трябвало да се сети кои сме.
Бяхме имали време да поговорим, използвайки езика на глухонемите. Е, всички освен Ловеца, но той ми се стори вглъбен в себе си. Не позволиха на псето му да го съпроводи в затвора и се ядоса изключително много. Изкара акъла на момчетата, които ни арестуваха. За момент си помислиха, че ще се наложи да се бият с него.
Командирът ни огледа, след което се представи.
— Аз съм полковник Сладкиша. Вечната стража е под мое нареждане… — Зад гърба му се въртеше нетърпеливия Чудак. — Настоях да ви доведат тук, защото някои страни на поведението ви са необичайни.
— Да не би случайно да сме нарушили правило, което не е изложено на публично обозрение? — поинтересувах се аз.
— Не, нищо подобно, нищо подобно! Проблемът е изцяло, тъй да се каже, косвен. Наречете го въпрос на недекларирано намерение.
— Не ви разбрах, сър!
Той започна да обикаля нагоре-надолу по коридора пред килията ни. Напред и назад.
— Според една стара поговорка, делата говорят по-високо от думите. Имам доноси за вас от няколко източника. Касаят изключителното ви любопитство по въпроси, които не са свързани с работата ви.
Направих всичко възможно да изиграя озадачение.
— Какво му е необичайното на това да задаваш въпроси на ново място? Спътниците ми не са идвали тук преди. Пък и са минали години откакто аз самият бях по тези места. Времената се менят. Пък и бездруго това е едно от най-интересните кътчета в империята!
— Също и едно от най-опасните, търговецо. Свещаря, нали така те наричаха? Е, господин Свещар, бил си разквартируван тук по служба. В кой отряд?
На това можех да отговоря без никакво колебание:
— „Тъмния кръст“. Полковник Парцела. Втори батальон.
В крайна сметка, бил съм тук, нали?
— Аха, наемническата бригада от Розоград. И какво беше любимото питие на полковника?
О, да му се невиди!
— Бях пиконосец, полковник! Не съм запивал с бригадира!
— Вярно си е… — Той продължи да крачи.
Не можех да разбера дали отговорът ми е го е задоволил или не. „Тъмният кръст“ не бяха нафукани и прославени като Черния отряд. Кой, по дяволите, би могъл да си спомни каквото и да е за тях? Особено след толкова време…
— Сигурно разбирате в какво положение съм. С това чудовище, заровено ей там, параноята се превръща в постоянно занятие… — Той махна в посока, където вероятно се намираше Великата могила… и си замина.
— Това пък какво беше, да му се невиди? — попита Гоблин.
— Знам ли? Не съм сигурен дори дали ще узнаем. Неясно как, но сме се забъркали в голяма неприятност!
Последното го казах, защото и стените имат уши.
Жаболикият магьосник прие подхвърлената ръкавица.
— Проклятие, Свещар! Казах ти, че не бива да идваме тук! Казах ти, че хората от Веслоград си имат споразумение със Стражата!