— Нямаш проблем — отбеляза Едноокия. И с искрици в окото добави: — Довиждане, полковник! Страхотно се позабавлявахме!
Сладкиша предпочете да не отправя заплахи. Разумен човек.
Затварянето на стаята отне на магьосниците десет минути, което според мен беше прекалено много време. Започвах да изпитвам подозрения, но забравих за тях, когато те казаха, че са приключили и че човекът, когото търсим, се намира в друга сграда наблизо.
А трябваше да повярвам на подозренията си…
Пет минути по-късно стояхме на прага на зданието, където се предполагаше, че се намира Гаргата. Не бяхме срещнали проблеми с влизането си там.
— Само секунда, Знахар! — обади се Едноокия.
Погледна към постройката, която бяхме напуснали, и щракна с пръсти.
И цялата проклета сграда се срути!
— Копеле такова! — прошепнах. — Това пък защо го направи?
— Е, вече не остана никой, който да знае кои сме!
— А чия е вината, че научиха?
— Така отрязахме и главата на змията. Такова объркване ще настане, че можем да изнесем и бижутата на Господарката, ако пожелаем!
— Така ли?
Все трябваше да има хора, на които да им е известно, че са ни арестували. Ще се зачудят, ако ни видят да се мотаем наоколо.
— Кажи ми, гений такъв, дали, преди да срутиш сградата, откри документите, които ми трябват? Ако са били там, ти ще си и онзи гений, който ще ги изкопае!
Усмивката му повехна.
Да. Точно това очаквах. С моя късмет така ми е писано. Пък и Едноокия си е такъв — никога не обмисля нещата както трябва.
— Първо ще се погрижим за Гаргата — заявих. — Влизайте!
Минахме през вратата и се сблъскахме с Чудака, който слизаше да проучи кой вдига шум.
33.
Липсващият човек
— Здрасти, друже! — рече Едноокия, като ръгна с пръст гърдите на войника и го избута назад. — Точно тъй, ние сме — старите ти дружки!
Зад гърба ми Ловеца тръгна да пресича плаца. Срутването на сградата на щаба беше пълно. Вътре избухна и припукваше огън. Псето Жабоубиец прескочи края на руината.
— Гледай, гледай! — сръгах аз Гоблин. — Той тича! — и се обърнах към Чудака. — Я ни покажи приятелчето си Гаргата!
Не му се искаше да го прави.
— Виж сега, нали не искаш да ни противоречиш? Не сме в настроение. Мърдай, иначе ще те прегазим!
Плацът беше започнал да се пълни с прозяващи се войници. Никой не ни обърна внимание. Псето Жабоубиец подскочи, подуши патъците на Ловеца й издаде тих гърлен звук. Лицето на стопанина му се проясни.
Провряхме се покрай Чудака и аз му напомних:
— Към Гаргата!
Той ни заведе до една стая, където самотна маслена лампа осветяваше мъж на легло, спретнато завит. Чудака увеличи фитила на лампата.
— О, леле, майчице! — промърморих и приседнах на ръба на леглото. — Не’й възможно. Едноок?
Само че Едноокия се намираше в друга вселена. Просто беше застинал на място с отворена уста.
Гоблин също, но сравнително бързо се взе в ръце и изписука:
— Ама той е мъртвец! Почина преди шест години!
Гаргата беше Гарвана — онзи същият, който изигра такава голяма роля в миналото на Отряда. Гарвана, който насочи Глезанка по настоящия й курс.
Дори и аз бях убеден, че е умрял — а аз по природа съм си подозрителен, щом стане дума за нашето приятелче. А беше изпълнявал същия номер и преди…
— Този тип има девет живота! — отбеляза Едноокия.
— Трябваше да заподозра, още като чух името му! — промърморих аз.
— Какво?
— Стар майтап, точно в неговия стил. Гарга, врана, гарван. Все за една и съща птица става дума, нали така? Той просто ни се е подигравал!
Присъствието му тук осветляваше загадките, които ме бяха измъчвали от години. Сега знаех защо документите, които измъкнах, не си съвпадаха. Той беше извадил ключовите части, преди да разиграе последната си смърт.
— Този път дори Глезанка не знаеше — допълних.
Шокът ни постепенно отминаваше. Като се замислиш, след като започнаха да пристигат писмата, на няколко пъти бях потискал подозрението, че той може да е жив.
Но пък възникваха купища въпроси. Защо Глезанка не знаеше? Това не беше в стила на Гарвана. Със „смъртта“ си я беше изоставил на нашата милост — защо, след като толкова дълго се бе опитвал да я крие от нас?