В тази история се таеше повече, отколкото се виждаше на пръв поглед. Повече от простото бягство от страна на Гарвана, за да може спокойно да си пъха носа в делата в Могилните земи. А не можех да разпитам нито един от свидетелите си!
— От колко време е в това състояние? — попита Едноокия.
Чудака стоеше вцепенен и ококорен. Вече знаеше кои сме. Може би егото ми все пак не се нуждаеше от изпускане на въздух. Смутолеви:
— Месеци наред.
— Имаше едно писмо — намесих се. — А трябва да е имало и ръкописи. Какво стана с тях?
— Полковника…
— И какво точно е направил той? Информирал ли е Покорените? Свързал ли се е с Господарката?
Войникът се канеше да проявява инат.
— Виж, хлапе, здравата си загазил. Не искаме да те нараним. Добре си сторил, като си помогнал на приятеля ни. Така че говори!
— Ами, не е — поне доколкото знам. Не можа да разчете и думица от написаното, така че чакаше Гаргата да се свести.
— Доста време е щял да почака — обади се Едноокия. — Освободи ни малко място, Знахар! Първата работа в дневния ред е да намерим духа на Гарвана.
Попитах Чудака:
— По това време на нощта има ли други хора в сградата?
— Не, поне докато пекарите дойдат в четири. Но те са в подземието чак в другия край. Няма да наминат насам!
— Добре… — Запитах се доколко може да се вярва на сведенията му. — Ловец, вие с Псето Жабоубиец заставате на стража!
— Има само един проблем — намеси се Едноокия. — Преди да правим каквото и да е, ще ни трябва картата на Боманц!
— О, леле!
Излязох в коридора, насочих се към изхода и надникнах навън. Сградата на щаба гореше, ръсейки обилно искри под дъжда. По-голямата част от стражниците се бореха с пожара. Потръпнах — там някъде бяха скъпоценните ми ръкописи. Ако Господарката извадеше късмет, щяха да изгорят. Върнах се в стаята.
— Едноок, имаш по-сериозен проблем — документите ми. Най-добре иди да ги вземеш, а аз ще се пробвам за картата. Ловец, ти стой на вратата и внимавай! Дръж хлапето вътре, а всички останали — отвън. Става ли?
Той кимна. Нямаше нужда от специални обяснения, щом Псето Жабоубиец беше наблизо.
Излязох от сградата и се гмурнах в хаоса. Никой не ми обърна внимание. Зачудих се дали моментът не е подходящ да измъкнем и Гарвана. Напуснах казармите, без да ме забележат, и се втурнах към „Синия Уили“ през препръскващия дъжд. Съдържателят остана изумен, като ме видя. Не спрях, за да му обясня какво мисля за гостоприемството му, просто се качих горе и порових на сляпо из заклинанието за прикриване, докато напипам копието с кухата дръжка. Спуснах се обратно долу. Хвърлих последен отровен поглед на съдържателя и се върнах под дъжда.
Когато се върнах, пожарът вече беше овладян. Войниците разгребваха отпадъците и пак не ми обърнаха внимание. Вмъкнах се в сградата, където лежеше Гарвана, и връчих на Едноокия копието.
— Успя ли да направиш нещо по въпроса за документите?
— Не още.
— Проклятие…
— Те са в една кутия в кабинета на полковника, Знахар. Какво, по дяволите, искаш от мен?
— А! Ловец! Заведи хлапето в коридора. А от вас двамата очаквам заклинание от което той да прави каквото му се каже, все едно дали иска или не.
— Какво? — зяпна Едноокия.
— Ще ми се да го пратя за ръкописите. Можеш ли да го измайсториш така, че да го свърши и да се върне?
Чудака стоеше на вратата и ни слушаше безизразно.
— Много ясно, няма проблеми!
— Тогава действай. Синко, нали разбра? Едноокия ще ти наложи заклинание. Иди да помагаш за разчистването на бъркотията, докато намериш кутията. Донеси я обратно тук и ще свалим заклинанието от теб!
Той, изглежда, се канеше да забие отново копита в земята и да се опъва.
— Имаш избор, разбира се. Ако предпочиташ, може да се спреш на ужасната смърт.
— Не мисля, че ти вярва, Знахар. Най-добре да му дам да пробва!
Изражението на Чудака ми подсказа, че започваше да ми вярва. Колкото повече разсъждаваше върху това кои сме, толкова повече се плашеше.
Откога ни се носеше такава зловеща слава? Предполагам, че легендите се раздуват при преразказването.
— Мисля, че ще съдейства. Така ли е, синко?
Той кимна, забравил за упоритостта си.
Струваше ми се добро момче. Твърде зле, че беше отдал верността си на нашите противници.