— Действай, Едноок! Да свършваме с това!
Докато чернокожият магьосник работеше, Гоблин попита:
— Какво ще правим, след като приключим тук, Знахар?
— Дявол го взел, не знам. Ще караме по усет! Точно сега не се притеснявам за мулетата, а просто товаря каруцата. По крачка наведнъж… По крачка наведнъж…
— Готов съм! — обади се Едноокия.
Подканих с пръст младежа и отворих външната врата.
— Отивай да изпълниш задачата, хлапе! — и го тупнах по гърба.
Той тръгна, но с изражение, от което и мляко би се вкиснало.
— Не е много доволен от теб, Знахар!
— Да върви по дяволите. Хайде, захващайте се с Гарвана. Правете каквото трябва да се направи, че губим време! Щом съмне, тук ще се оживи!
Аз гледах как се справя Чудака, а Ловеца пазеше на вратата на стаята. Никой не ни прекъсна. В крайна сметка хлапето намери онова, което исках, и се оттегли от бригадата по разчистването.
— Добре свършена работа, синко! — казах му, когато взех кутията. — Отивай в стаята при приятелчето ти!
Влязохме вътре точно когато Едноокия се съвзе от транса.
— Е? — попитах го.
Трябваха му няколко секунди да се ориентира.
— Ще се окаже по-трудно, отколкото предполагах. Но според мен ще успеем да го измъкнем! — Той посочи към картата, която Гоблин беше разтворил върху корема на Гарвана. — Тук някъде е, заклещен точно във вътрешния кръг… — Магьосникът поклати глава. — Чувал ли си го да споменава, че има някакъв опит в занаята?
— Не. Но на моменти съм се чудил. Като например в Розоград, когато проследи Грапата през снежната буря.
— Понаучил е едно-друго. Онова, което е направил, не е просто какъв да е фокус… Но се е захванал със задача, твърде голяма за способностите му… — За миг чернокожият се замисли. — Там е много странно, Знахар. Наистина странно. И той не е самичък. Няма да успея да ти опиша с подробности, докато не идем лично, но…
— Какво? Чакай малко. Да идете лично ли? За какво точно става дума?
— Мислех си, нали разбираш, че с Гоблин ще трябва да го последваме навътре, за да успеем да го измъкнем!
— Защо и двамата?
— Единият да прикрива другия, в случай че загазим.
Гоблин кимна. И двамата бяха съгласни за начина на работата, което означаваше, че са изплашени до смърт.
— И колко време ще отнеме всичко това?
— Няма начин да се прецени. Сигурно доста. Първо ще трябва да се махнем оттук. Да идем в гората например.
Щеше ми се да поспоря, но не посмях. Вместо това отидох и погледнах какво става навън.
Войниците вече бяха започнали да вадят телата от руините. Погледах известно време и ми хрумна полезна идея. Пет минути по-късно заедно с Чудака излязохме от сградата, понесли носилка. С одеяло бяхме завили нещо, което на пръв поглед напомняше голямо безжизнено тяло. Лицето на Гоблин беше открито. Той чудесно играеше ролята на труп. Краката на Едноокия стърчаха от другия край. Ловеца пък носеше Гарвана.
Документите бяха скрити под одеялото, при двамата магьосници.
Не очаквах да успеем, но мрачната дейност около срутената сграда отнемаше изцяло вниманието на стражниците. Тъкмо бяха стигнали до подземията.
На входа на казармата обаче ни спряха. Гоблин използва заклинанието за приспиване. Съмнявах се, че ще ни запомнят — гъмжеше от цивилни, които помагаха или повече спъваха усилията на спасителите. Лошата новина беше, че в онова подземие имаше оцелели.
— Гоблин, с Едноокия вземете оборудването ни. Чудака ще ви помогне, а с Ловеца ще докараме каруцата!
Всичко мина като по масло. Даже твърде добре, както си помислих, понеже по природа съм си песимист, особено като гледах как вървят нещата. Положихме Гарвана в каруцата и потеглихме на юг.
В мига, когато навлязохме в гората, Едноокия се обади:
— Тъй значи, измъкнахме се. А сега какво ще правим с Гарвана?
Имах една идея.
— Ти кажи. Колко близо трябва да се намираме?
— Много… — Беше разбрал, че си мисля дали няма да е добре първо да се махнем от района. — А Глезанка?
Напомнянето беше ненужно.
Не бих казал, че Гарвана се явяваше център на живота й. Тя не искаше да говори за него, освен по най-общи теми. Но имаше нощи, когато плачеше насън, щом си припомнеше нещо. Ако беше заради загубата на Гарвана, не можехме да й го доведем вкъщи в това състояние — щеше да й разбие сърцето от край до край.