— Ти я уби! — простена Стенсил. — Уби я!
— Предупредих те, че това не са детски игрички! Ти заложи и загуби. Сега сядай кротко в ъгъла и се дръж прилично!
— Ти я уби!
Още преди синът му да го нападне, Боманц изпита остро съжаление и се опита да смекчи удара, но при стапянето на костите или правиш всичко докрай, или нищо не постигаш. Стенсил падна върху любимата си. Баща му коленичи близо до него.
— Защо ме накара да го направя? Глупаци такива! Проклети глупаци! Вие ме използвахте! Не ви стигаше здрав разум, за да ме проверите, а искахте да се разправяте с нещо подобно на Господарката? Не знам, не знам! Какво ще кажа сега на Жасмин? Как да й обясня? — Той се огледа трескаво, досущ като измъчвано животно. — Ще се самоубия! Само това мога да сторя! Да й спестя болката да научи, че синът й е бил… Не, не мога. Трябва да спра Побойника!
На улицата отвън се водеха сражения. Боманц не им обърна внимание. Втренчи се отново в живака.
Побойника беше на ръба на рова и се взираше в Могилните земи. Магьосникът видя страха и несигурността в очите му. Въпреки това търговецът събра смелост, стисна амулета и пресече границата.
Боманц започна да съставя „убийствено послание“. Погледът му отскочи през прага и съзря ужасената Любопитка да го гледа от тъмната площадка.
— О, дете! Дете, махай се оттук!
— Страх ме е! Те се избиват там отвън!
И тук се избиваме един друг, помисли си магьосникът. Моля те, иди си! На глас нареди:
— Отивай да намериш Жасмин!
Откъм магазина се разнесе чутовен трясък. Някой изпсува, стомана се удари в стомана… Боманц чу гласа на един от коларите на Побойника, който очевидно организираше защитата на къщата.
Стражата печелеше позиции.
Любопитка изскимтя.
— Махай се оттук, дете! Излез навън! Слез долу заедно с Жасмин!
— Страх ме е!
— Мен също. Но няма да мога да ти помогна, ако ми се пречкаш! Моля те, слез долу!
Тя стисна зъби и се отдалечи. Боманц въздъхна — размина му се на косъм. Ако беше видяла Стенсил и Слава…
Шумът долу се увеличи, разнесоха се и писъци. Боманц чу ефрейтор Здравеняка да раздава заповеди. Обърна се към купата, но Побойника беше изчезнал. Не успя да го открие отново. Мимоходом огледа площите между града и Могилните земи. Неколцина Възкресители тичаха към схватките, очевидно бързаха на помощ. Останалите бяха хукнали накъдето им видят очите. Преследваха ги оцелелите войници от Стражата.
По стълбите затрополиха ботуши. Боманц отново прекъсна подготовката на заклинанието си. Този път на прага застана Здравеняка и магьосникът се накани да го прогони. Не беше в настроение да се карат. Ефрейторът обаче завъртя големия окървавен меч…
Боманц изрече ключовата дума и костите на още един човек се превърнаха в желе. Изрече я отново и отново, когато войниците на Здравеняка се опитаха да отмъстят за него. Магьосникът свали четирима, преди напливът да стихне.
После се опита да се върне към заклинанието си…
Този път прекъсването не беше на физическо равнище, а отглас от пътеката, която бе отворил към криптата на Господарката. Побойника се намираше във Великата могила и бе осъществил връзка със затворената там твар.
— Твърде късно — промърмори магьосникът. — Проклятие, закъснях! — но все пак прати заклинанието си.
Може би Побойника щеше да умре, преди да успее да освободи тези чудовища.
Жасмин изруга, Любопитка пищеше… Боманц се препъна в падналите стражи и се втурна надолу. Момиченцето продължаваше да пищи.
Магьосникът нахлу в спалнята си. Един от хората на Побойника бе вдигнал нож пред гърлото на Жасмин. Двамина стражи търсеха път към него.
Търпението на Боманц се беше изчерпило. Уби и тримата.
Къщата се разтърси. В кухнята издрънчаха чаши. Тръпката беше лека, но достатъчно силен признак, за да предупреди магьосника. Заклинанието му не беше стигнало навреме. Отвратен, той нареди:
— Напуснете къщата! Скоро ще има земетресение!
Жасмин го погледна неразбиращо, стиснала здраво изпадналото в истерия момиченце.
— По-късно ще ви обясня — ако оцелеем. Сега просто излезте от къщата! — Боманц се обърна, изскочи на улицата и хукна към Могилните земи.
Сега нямаше полза да си представя, че е висок и че тича бързо. Той си беше Боманц от плът и кръв — нисък, дебел старец, който едва дишаше. Два пъти падна, когато земята потръпна под града. Всеки пристъп беше по-силен от предишния.