— Това пък какво значи?
— Значи, че си прекалено любопитен и си пъхаш носа навсякъде — досущ като стария Боманц. Не, не се сърди! — той замълча за миг. — Виж, Знахар, близо до пътеката на Боманц е имало завързана твар — един от по-дребните подчинени на Властелина. Магьосникът е бил твърде силен за него, но в лицето на Гарвана е срещнал аматьор. Мисля, че дори ние тримата с Гоблин и Мълчаливия бихме имали проблеми с това същество, а сме далеч по-опитни от нашия приятел. Той е подценил опасностите и е надценил себе си. Така че когато излизал, тази твар заела мястото му и го оставила на своето…
Намръщих се — не разбирах напълно.
Едноокия ми обясни по-простичко:
— Нещо го е използвало, за да запази равновесието на старите заклинания. Така че той е заседнал в мрежа от древна магия. А тварта е някъде тук…
Стомахът ми се обърна — усещане на ръба на отчаянието.
— Тук някъде ли? И не знаете дали…
— Нищичко не знаем, тази твар я няма на картата. Боманц сигурно се е отнасял пренебрежително към по-дребните подчинени. Нанесъл е местоположението само на неколцина, а би трябвало да са цяла орда!
Така се говореше и в легендите.
— Какво ти каза той? Способен ли беше да установи връзка?
— Не. Усети присъствието ми, но е в нещо като помийна яма за заклинания. Не можах да се свържа с него, без самият аз да загазя. Узнах само, че има някакво неравновесие там, сякаш онова, което е излязло, е било малко по-голямо от призрака, заставен да остане. Ето защо се наложи Гоблин да ме издърпа. Усетих големия страх на Гарвана, но той не се бои от попадането си на това място — то предизвиква единствено гняв. Мисля, че се е хванал в капана само защото толкова е бързал, че не е обърнал внимание на обстановката.
Схващах какво иска да ми каже — стигнал е до центъра и е побягнал. А какво има в средата на Могилните земи, а?
— Смяташ, че онова, което се е измъкнало, може да се опита да отвори Великата могила?
— Да, вероятно ще направи подобен опит.
Напънах си здраво мозъка.
— Защо не вкараме Глезанка тук? Тя би могла…
Едноокия ме погледна, сякаш казваше: „Не се дръж като глупак!“. Така си е. Гарвана беше най-безвредният призрак, когото зануляването щеше да освободи.
— Онзи, големият, направо ще умре от радост — изкикоти се Гоблин. — Направо ще си умре!
— Не можем да помогнем с нищо на Гарвана — заключи Едноокия. — Някой ден може би ще намерим магьосник с достатъчно мощ да успее. А дотогава? — И той вдигна рамене. — По-добре да си затваряме устите. Глезанка като нищо ще изостави мисията си, ако научи истината…
— Съгласен — кимнах и добавих. — Но…
— Какво „но“?
— Ами, мислех си за Глезанка и Гарвана. Нещо пропускаме, така ми се струва. Тъй де, като го знаете какъв си е по природа, защо ще я лъже и ще идва насам? На пръв поглед, за да се измъкне под носа на Господарката и армията Й. Но защо тогава е изоставил Глезанка в неизвестност? Нали разбираш какво имам предвид? Може би тя няма да се разстрои чак толкова, колкото предполагаме… или ще се разстрои, но поради различни причини…
Едноокия не изглеждаше убеден, но Гоблин кимна. Ловеца си беше озадачен както винаги.
— А какво ще правим с тялото му? — попитах.
— Ще ни бъде голямо бреме — отвърна Едноокия, — пък и не съм сигурен дали ако го заведем до Равнината, няма да прекъснем връзката между плътта и духа му.
— Стой! — погледнах към Чудака и той отвърна на погледа ми. Ето ви още една двойна връзка…
Знаех един прекрасен начин да разреша въпроса с тялото на Гарвана, а също и как да освободим духа му — да го връча на Господарката. Това вероятно щеше да разреши и още няколко проблема. Например този с неизвестния беглец и заплахата от нов опит за измъкване на съпруга Й. Щеше да спечели и време за Глезанка, защото вниманието на Господарката ще се отклони задълго.
Да, но какво щеше да стане с Гарвана тогава?
Той вероятно беше ключът към успеха или провала ни. Да го предадем, или да го спасим? Да заложим на слабата вероятност, че пак ще успеем да си го върнем, преди познанията му да ни навредят? Й съблазън, и затруднение…
Гоблин предложи:
— Я да хвърлим още едно око! Този път аз ще съм наблюдателят, а Едноокия ще ме прикрива!
Киселото изражение на приятеля му подсказваше, че вече са водили същия разговор и преди. Сдържах си езика зад зъбите, понеже това си беше тяхната област на действие.