— Е? — поиска да знае Гоблин.
— Ако смяташ, че си струва…
— Да, смятам! И бездруго няма какво да загубим, а различните гледни точки ще са ни от полза. Току-виж забележа нещо, което този тук е пропуснал…
— Това, че имам едно око, не значи, че съм сляп! — изръмжа Едноокия и Гоблин засия.
Този спор го бях чувал и преди, да, неведнъж…
— Да не губим време! — заявих. — Не можем да останем тук завинаги!
Понякога решенията сами се взимат.
Късно през нощта. Вятър в клоните на дърветата. Укритието ни е просмукано с влага и студ, тъй че треперя, докато заспивам отново. Дъждът ромоли равномерно, но не и успокоително. Богове, писнало ми е от дъжд! Как е възможно Вечната стража да запазва поне капка здрав разум в такова време?
Нечия ръка ме разтърси и Ловеца прошепна:
— Имаме си компания! Неприятности!
Псето Жабоубиец стоеше на изхода на палатката и беше настръхнало.
Вслушах се, но не чух нищо. Нямаше смисъл да не му вярвам обаче. По-добре да се подсигуриш, отколкото да си загубиш живота.
— Какво става с магьосниците?
— Не са свършили още.
— Олеле…
Побързах да се облека и въоръжа. Ловеца добави:
— Ще ида да огледам врага и ще се опитам да ги изплаша или да ги отведа встрани, а ти предупреди останалите и се пригответе да бягате! — след което се измъкна от палатката, следвайки по петите Псето Жабоубиец;.
Точно сега проклетата мастия показваше признаци на живот, че и отгоре.
Шушукането ни събуди Чудака, но не си казахме и дума. Чудех се доколко е склонен да рискува. Покрих глава с одеялото си и излязох. Не че щеше да ме защити от злото, но…
В другата палатка сварих и двамата магьосници в транс.
— По дяволите! Сега какво? — Смеех ли да събудя Едноокия? Тихичко прошепнах: — Едноок, Знахаря е. Имаме си неприятности!
А, ето — здравото му око се отвори. В първия момент не беше сигурен къде се намира, после промърмори:
— Какво правиш тук?
— Загазили сме. Ловеца казва, че в гората има някой…
В нощта се разнесе писък и Едноокия скочи.
— Каква мощ! — плю той. — Какво, по дяволите?…
— Какво става?
— Някой току-що пусна заклинание, което силно прилича на тези на Покорените…
— Можеш ли да измъкнеш Гоблин, ама бързо?
— За можене мога…
В гората проехтя още един писък. Този беше протяжен и дълготраен и като че ли отразяваше повече отчаяние, отколкото агония.
— Да, ще го прибера!
Каза го така, сякаш надеждата ни е умряла окончателно.
Покорен — нямаше какъв друг да е. Надушил е следите ни и се приближава. Но писъците… Първият да е на някой, попаднал на устроена от Ловеца засада. Вторият да е на заловения Ловец? Не ми прозвуча като него.
Едноокия легна и затвори окото си. След секунди бе потънал отново в транс, макар че на лицето му остана недвусмислено изписан страхът, който витаеше на повърхността на съзнанието му. Винаги му се отразява добре да поработи при подобно напрежение.
От гората се разнесе трети писък. Озадачен, се преместих там, където можех по-ясно да виждам в дъжда, но не съзрях нищо. Секунда по-късно Гоблин се размърда.
Изглеждаше ужасно, но начинът, по който действаше ми подсказа, че е получил съобщението. Положи всички усилия да седне, макар да личеше, че още не е готов за това. Устата му продължаваше да се отваря и затваря. Останах с усещането, че иска да ми каже нещо.
Едноокия се свести след него, но се взе в ръце по-бързо.
— Какво става? — попита той.
— Още един писък.
— Изоставяме всичко и хукваме да си спасяваме кожите, а?
— Не можем. Трябва да занесем поне част от багажа до Равнината, иначе по-добре да се предадем направо тук.
— Хубаво, стягай го тогава, а аз ще се погрижа за Гоблин!
Не беше кой знае колко тежка работа — и бездруго бях разопаковал толкова малко… Нещо изрева в гората и аз се смръзнах.
— Какво, по дяволите?…
Звучеше така, сякаш е по-голямо от четири лъва. Секунди по-късно се разнесоха писъци.
Струваше ми се абсолютно безсмислено — просто абсурдно. Склонен бях да си представя, как Ловеца вижда сметката и изкарва ангелите на Стражата, но не и ако си водеха един от Покорените със себе си.
Гоблин и Едноокия се появиха точно когато започнах да сгъвам палатката. Жаболикият дребосък все още имаше вид на вдигнат от гроба труп, а чернокожият носеше половината от вещите му.