— Сега отивам да ги прибера. Помисли за Хромия, докато ме няма! Защото щом изцедя познанията ти, вероятно ще те предам на него… — и отново се усмихна.
— Никога не си се държала като благовъзпитана девица — осведомих я, но нападката излезе слаба и не я засегна и най-малко.
Менажерията й се оттегли заедно с нея.
Проверих как е Гарвана. Изглеждаше все в същото състояние.
Изтегнах се на нара, затворих очи и се опитах да освободя съзнанието си от всичко. Беше се получило предишния път, когато се нуждаех от връзка с Господарката.
Къде ли се намираше Тя? Знаех, че снощи е била достатъчно близо, за да я усетя. Но сега? Дали ми играеше номера?
Да, но Тя каза, че не ми е особено обидена… Засега. Само дето има обида и обида.
38.
Крепостта в дяла
Тряс! Старият номер с вратата. Но този път обаче бях чул тежките стъпки на човека планина по коридора, тъй че не се стреснах, а само попитах:
— Сещал ли си се да почукаш, мечок такъв?
Никакъв отговор, докато не влезе и Шепота.
— Ставай, лечителю!
Щеше ми се да изръся някоя груба забележка, но тонът й ме вледени до мозъка на костите, така че просто се изправих.
Тя изглеждаше ужасно. Не че имаше някаква видима физическа разлика, но сякаш душата й бе умряла, вледенена и ужасена.
— Каква беше тази твар? — изръмжа ми.
Останах изумен от въпроса.
— Каква твар?
— Онова, с което пътуваш. Говори!
Да говоря, ама нямах и най-малка представа за какво ме разпитва тя.
— Догонихме ги. Или по-скоро войниците ми ги догониха, а аз пристигнах навреме да преброя труповете. Какво според теб може да накъса на парченца двадесет хрътки и сто души в брони — да го стори за минути и да изчезне от реалността?
Богове, Едноокия и Гоблин направо бяха надминали себе си!
Но въпреки това и дума не казах.
— Вие излязохте от Могилните земи и сте тършували в тях. Да не би да сте призовали нещо оттам? — стори ми се, че тя размишлява. — Време е да разберем. Време е да научим колко корав си в действителност, войниче! — и се обърна към гиганта. — Води го!
Приложих най-мръсните си трикове. Престорих се, че съм се примирил за време, достатъчно да се поотпусне мъчителят ми и с все сили го настъпих по крака и го сритах с ръба на ботуша си по пищяла. След което се завъртях и го ритнах в слабините…
Предполагам, че остарявам и губя реакциите си. Вярно, той беше много по-бърз, отколкото се полага на човек с неговите размери. Отмести се назад, хвана крака ми и ме метна през стаята. Двама войници ме изправиха и започнаха да ме влачат. Задоволих се с удоволствието да видя, че едрият тип куца.
Изпробвах и още няколко номера — ей-тъй, просто да спечеля време. Общо-взето, спечелих само блъскане и синини. Войниците ме вързаха на дървен стол с висока облегалка в зала, която Шепота бе избрала да упражнява магическите си номера. Не видях никакви особено зловещи машинарии и това само влоши очакванията ми.
Войниците изтръгнаха два-три хубави писъка от мен и тъкмо се канеха да започнат с неприятната част, когато сцената внезапно приключи. Набързо ме отвързаха от стола и ме помъкнаха към килията ми. Бях твърде замаян, за да се чудя какво става.
Е, поне докато в коридора, на няма и десет метра от въпросната килия, се сблъскахме с Господарката.
Да. Точно така. Съобщението ми беше стигнало до целта. Мислех си, че този път просто съм си въобразил краткотрайния ни контакт. Но ето Я тук…
Войниците побягнаха. Нима Тя ужасяваше до смърт и собствените си хора?
Шепота твърдо остана на мястото си.
Каквото и да си размениха, не го направиха с думи. Покорената ми помогна да се изправя и ме бутна в килията. На лицето й бе изписано каменно изражение, но очите й горяха.
— Проклятие! Пак ти осуетиха плановете! — изхъхрих, докато падах на нара си.
Вратата се затвори посред бял ден, но настъпваше нощ, когато се събудих. Тя стоеше приведена над мен, облечена в маската си от красота. Каза ми:
— Предупредих те!
— Да… — Опитах се да седна.
Всичко ме болеше — и от мъченията, и от това, че преди залавянето ми бях изцедил старото си тяло до последната капчица.
— Лежи си. Нямаше да дойда, ако собствените ми интереси не го изискваха!