— Добро утро, Ханк — поздрави задъхано Кат.
— Здрасти. Как си?
— Остарявам — засмя се Кат. — Не съм в такава форма, каквато си мислех.
— Не мога да си представя да тичам — каза пилотът.
— Никога не е късно да започнеш — отвърна Кат. Пое си дълбоко дъх и запита: — Ти караш и самолета, така ли?
— Да.
— Имаш ли нещо против да го огледам?
Пилотът го изгледа с подозрение.
— Защо?
— Карам „Чесна 182 RG“. Никога не съм летял на „Моол“, но веднъж гледах демонстрация. Доста впечатляващо беше. Имам малко земя у дома, от която няма да стане писта, но може би ще мога да приземявам на нея такъв самолет.
Пилотът се изправи и обърса ръцете си с парцал.
— Не ти трябва много място за „Моол“. Хайде — подкани го пилотът.
Свалиха маскировъчната мрежа, за да достигнат до кабината. Пилотът отвори вратата и направи знак на Кат да седне на седалката на пилота.
— Дори и да не можеше да излита и каца на къса писта, пак щеше да е много добър самолет. Има същите двигатели „Ликъминг“ с по двеста тридесет и пет конски сили както твоят „Чесна“, но тежи с двеста и двадесет килограма по-малко.
— Витло с променлива стъпка — каза Кат, като опипваше един бутон. Посочи един лост до седалката си, който наподобяваше ръчна спирачка на стар автомобил, и попита: — Какво е това?
— Клапи с ръчно управление. По-бързи са от електрическите. Пробвай ги.
Кат дръпна лоста и клапите се спуснаха.
— Това са двадесет градуса — каза пилотът. — Има още две деления — четиридесет и петдесет градуса.
Кат дръпна лоста отново и клапите слязоха още.
— Какво ще кажеш за една демонстрация? — запита Кат.
— О, нее. Не, докато не разчистят поне още петнадесет метра от пистата. — Пилотът посочи към края на просеката. — Онези дървета са високи към двадесет метра. Едва вкарах тоя самолет тука, сбърках се от страх, но няма да го вдигам, докато не се освободи известно място за грешки.
— Разбирам те — каза Кат. — Тези дървета изглеждат доста обезкуражаващи. — Това беше истина. — Обясни ми процедурата по излитането. Искам да имам представа как стават тези неща.
— Е, натискаш копчето за управлението на клапите и го държиш така, че да не застане в някое от деленията. Пускаш клапите на двадесет градуса и седиш с натиснати спирачки, като даваш газ до пълна мощност. И когато ти се стори, че двигателят ще се откъсне, пускаш спирачката. Карал ли си някога самолет с колело на опашката?
— Не.
— Не е като триточковия колесник на твоя самолет. Почти веднага, щом тръгнеш, буташ лоста напред, за да повдигнеш опашката, и при четиридесет мили пускаш клапите на петдесет градуса и дърпаш лоста назад. Самолетът ще подскочи от земята и ще набере скорост много бързо. Ще ти се стори, че си на влакче в Дисниленд. Когато стигнеш около тридесет метра височина и пред теб няма препятствия, започваш да отпускаш клапите, докато полети като нормален самолет.
— Звучи доста просто — каза Кат.
— Не се заблуждавай, приятел — изсумтя пилотът. — Производителите казват, че трябва да си налетял седемдесет и пет до сто часа в самолет, преди да опиташ истинско късо излитане. Досега имам около сто и десет и все още ме е шубе до смърт.
Кат протегна ръка и включи главния прекъсвач. Дочу се виенето на жироскопите зад таблото и приборите.
— Хей, недей да правиш това! — каза пилотът.
— Извинявай — отвърна Кат. Изключи прекъсвача, след като успя да погледне горивомера. — Какъв е обхватът му?
— Около четиристотин и петдесет мили. Хайде. По-добре е да го завием отново. Анакондата не желае да бъде забелязан от въздуха.
Кат слезе от самолета и помогна на пилота да го завие.
— Благодаря за обясненията. Аз ще ида да закуся. Ти също трябва да закусиш. Всеки ден ли идваш толкова рано?
— А, не. Сега имам малко работа, която предпочитам да свърша преди жегата.
— Прав си. Аз я чувствам вече.
Кат махна с ръка за сбогом и затича по пътеката към голямата къща. Излитането го плашеше, но едно нещо му даваше кураж. В торбичката за картата ниско долу до краката на пилота беше поставен полетен лист. На щипката, с която той беше прихванат, се намираше и ключът за стартера. Няма да му се налага да свързва жици, за да запали двигателя.