Кат пристигна на лекцията, когато Принс се изкачваше на подиума.
— Добро утро, господа — каза Анакондата. — Вярвам, че сте запознати със структурата на ценообразуването на този продукт. Може би сте разбрали как благодарение на системата на преки доставки вашите доходи, а съответно и моите, ще се увеличат по простата причина, че липсва посредник, с когото да се дели. След като реинвестирате в още стока и разширите разпространението, ще ви останат значителни резерви от пари в брой. Днес при нас са мистър Вийнер и мистър Симпсън, които са представители съответно на банкови фирми в Швейцария и Кайманските острови. Те ще обсъдят с вас начините за депозиране и инвестиране в Европа и Южна Америка, а когато приключат, ще имате възможност да си откриете сметки при тях, ако вече не сте направили съответните споразумения. Мистър Вийнер? — махна с ръка Анакондата и на подиума се изкачи един нисък, плешив мъж, облечен в костюм с жилетка.
Кат усети, че някой го потупва по рамото, обърна се и видя, че зад него стои Варгас.
— Моля ви, елате с мен.
Стана и го последва. Минаха през двора, влязоха във фоайето и се качиха на втория етаж. Варгас отвори една врата и направи път на Кат. Влязоха в голям, красиво обзаведен хол и Кат се изненада, като видя Принс, седнал на един диван. Очевидно той знаеше по-кратък път до апартамента. На няколко метра зад Принс се намираше Джинкс — седнала пред един статив, тя рисуваше с водни бои. Гледаше съсредоточено през прозореца.
— Моля седни, Боб каза Анакондата. Беше вежлив, но хладен.
Седна на дивана с лице към Принс. Варгас се настани до Кат, така че той не можеше да вижда и двамата едновременно.
— Какво мислиш за конференцията? — запита Принс.
— Много съм впечатлен. Изглежда, не сте оставили нищо на случайността.
Принс се усмихна.
— Такъв е стилът ми на работа — никога не оставям нищо на случайността. Нали така, мистър Варгас?
— Точно така — отговори Варгас.
— Сега — запита Принс — можеш ли да ми разкажеш как прекара миналата вечер?
— Вечерях, а след това отидох в дискотеката.
— Сам ли?
— Да. Мис Гарсия беше уморена и искаше да си легне рано.
— А ти какво прави в дискотеката?
— Гледах… представлението.
— Моля, разкажи ми по-подробно. Какво прави от момента на влизането си в дискотеката до момента, в който се върна във вилата си.
Кат пое дълбоко дъх.
— Ами когато дойдох, шоуто вече беше започнало. Стоях и гледах.
— Видя ли Дени?
— Кого?
— Дени, моя… съдружник.
— Нямах удоволствието да се запозная с него — отвърна Кат.
— Разбира се, че не — каза Принс почти на себе си. — Какво друго прави в дискотеката?
Кат вдигна рамене. Изглежда, щеше да е по-добре да се придържа към истината.
— Отидох до тоалетната.
— Колко време прекара там?
— Мисля, че около две минути. Колкото ми бяха необходими.
— Имаше ли още някой в тоалетната?
— Не… впрочем един мъж влезе, когато аз излизах.
— Опиши го, моля те.
— Не му обърнах внимание. Просто на излизане се разминахме.
— Опиши го колкото си спомняш.
— Ами беше млад, по-нисък от мен, с руса, не много дълга коса. Боя се, че не мога да ви кажа повече.
— Говори ли с него?
— Не.
— Какво направи, когато излезе от тоалетната?
— Върнах се в дискотеката и гледах.
— В кой момент на представлението беше това?
— Ами отначало имаше двама мъже и една жена, а след това две жени и един мъж.
— Разговаря ли с някого, докато беше там?
— Не.
— Познаваше ли някого там?
— Беше доста тъмно, мигаха разни светлини. Пък и вниманието ми беше погълнато от шоуто.
Принс се усмихна.
— Да. Разбирам това. Какво прави, когато представлението свърши?
— Не останах до края. Исках да се върна във вилата — каза Кат и успя да се усмихне. — Напуснах малко след като започна втората двойка.
— Притежаваш ли автоматичен пистолет с калибър девет милиметра? — запита Принс.
— До снощи имах „Магнум 357“.
Принс се намръщи.
— Разбира се. Снощният обир във вилата ти. Какво ти липсва?