— Слушайте — каза мъжът, — утре в осем сутринта отново съм дежурен. Ще ви взема поялник, ако искате.
— Благодаря. Ще ви бъда задължен. Ще намина да го взема след закуска.
Кат излезе от комуникационната стая с повече информация, отколкото очакваше, премина през фоайето и се върна в трапезарията. Тъкмо сервираха десерта.
— Ти наред ли си? — запита Мег.
— Да. И дори си мисля, че мога да опитам да викна тези войски.
— Как?
— Ще ти обясня по-късно. Точно сега трябва да говоря с Дел.
Някои хора вече напускаха масата и Дел беше между тях.
— Да тръгваме — каза Кат и стана. Последван от Мег, излезе от стаята и успя да се добере до Дел.
— Добре — каза му той. — Ще ти помогна да измъкнеш парите.
— Мога да се оправя и сам — отговори Дел.
— Слушай ме, по дяволите! — прошепна дрезгаво Кат. — Там има само един дежурен и утре сутринта той ще бъде доста сънен. Ще трябва да вляза там в пет сутринта, за да използвам радиоапаратурата, и ще се наложи да обезвредя оператора. Можеш ли да дойдеш по това време?
— Да.
— Добре. Чакай ме в тоалетната във фоайето срещу канцеларията на Варгас в пет сутринта и, за бога, бъди внимателен. Ще има охрана по това време.
Добре.
— Имаш ли пистолет?
— Да.
— Донеси го. Прави сметка да тръгнеш от стаята с радиоапаратурата направо към просеката, където е хеликоптерът.
Дел кимна мълчаливо и се отдалечи в тълпата.
36.
Кат не можеше да заспи. До него Мег дишаше дълбоко, а той гледаше тавана и се отдаде на спомени, които беше отблъсквал с месеци. Припомни си Кейти от времето, когато се прибираше у дома след дванадесет-четиринадесет часов работен ден — тичаше вкъщи, приготвяше вечерята и слушаше ентусиазираните му разкази за работата. Спомни си за Джинкс, която като малко бебе приличаше на кукла, и за злопаметния шестгодишен Дел. Той все още не можеше да разбере този контраст в двете си деца. Джинкс беше такава радост, а Дел такова изпитание. И въпреки всичко той искаше и двамата да бъдат с него и си помисли, че само ако ги измъкне оттук, може би ще има нов шанс за сдобряване с Дел. Естествено, от престоя си тук разбра с какви хора работи Дел.
В четири часа стана, взе един душ и се обръсна. Облече дрехите си за тенис. Не можеше да се отърси от чувството, че това е последният му ден на земята. Имаше толкова неща, които могат да объркат това, което възнамеряваше да прави днес. Малко неща бяха сигурни и се налагаше да импровизира доста често. Направи си кафе и го изпи, като се потеше въпреки климатичната инсталация.
Мег влезе в хола и го стресна.
— Нервен си, а? — запита тя.
— Днес може да бъда убит, Мег.
— Мислих за това. Смятам, че правиш всичко, което е във възможностите ти при тези обстоятелства.
— Може би.
Тя постави ръката си на бузата му.
— Слушай, мисля, че ти постигна страшно много. Започна от нищо и я намери.
— Щях да се откажа да търся Джинкс в Санта Марта, ако не беше ти. Щях да се откажа от всичко останало. Но ти ми помогна да разбера, че в мен е останало нещо, че все още мога да обичам и да давам от себе си. Искам да знаеш, че те обичам.
Мег се усмихна.
— Зная. Аз също те обичам. — Наведе се и го целуна.
— Ако се измъкнем живи оттук… — започна той.
— Ще говорим тогава — каза тя. — Сега няма смисъл. Нека да мислим за това, което ни предстои сега.
Кат стана.
— Права си.
Взе брезентовия сак на Хеджър и го сложи разтворен на дивана. Набра комбинацията на алуминиевия куфар и започна да прехвърля парите в сака.
— Господи! — възкликна Мег.
Той натъпка парите и постави една кърпа върху тях.
— Опаковай в някоя малка чанта всичко, което не искаш да оставиш тук, и го вземи със себе си на корта. Срещата ни с Принс и Джинкс е в седем и може да не успея да пристигна първи. Би ли взела и тази чанта вместо мен?
— Разбира се. Аз трябва да си взема само камерата с лентите и паспорта. Останалото може да остане.
— Сложи и няколко хавлии, за да изглежда колкото е възможно повече като чанта за тенис.
Кат нахлузи кобура на раменете си и пъхна автоматичния пистолет в него. Обу тъмносив панталон и тъмносиньо сако върху екипа си за тенис и пъхна заглушителя в джоба си. Пое дълбоко дъх и каза:
— Нека да сме на корта малко преди седем.