— Трябва да имате разрешение от Анакондата или Варгас. По дяволите, как влязохте в къщата?
— Предната врата е отворена. Имам разрешението на Анакондата. Трябва да преведа пари в банковата му сметка в Кали.
— Никой не ми е казвал нищо — запъна се операторът.
— Анакондата е трябвало да ти каже. Ако не разпоредя да изпратят парите преди дванадесет часа швейцарско време, те няма да стигнат в Кали днес.
Мъжът се колебаеше.
— Не зная.
— Ако искаш, ще събудим Анакондата и ще го питаме.
— Господи! Не.
— Виж сега. Ти се обади и подслушвай. Трябва само да им дам номера на моята сметка и на сметката в Кали, както и да им съобщя сумата — един милион долара.
— Не донесе ли парите със себе си?
— Имаше едно недоразумение.
Операторът се почеса по главата.
— Е, добре. На кого искаш да се обадиш? — Обърна стола към едновълновия апарат.
— „Кредит Суис“ в Цюрих. Помоли да наберат номера. Чрез кого се свързвате толкова рано?
— Ню Йорк — каза човекът, като завъртя едно копче, за да зададе честотата. — Ще стане много по-бързо, ако можете да си спомните номера.
Кат хвана пистолета за цевта и го стовари върху тила на оператора. Той изохка и падна от стола, но се подпря на коляното си. Все още беше в съзнание. Изохка още веднъж, а след това се извъртя и грабна дясната ръка на Кат, като започна да я извива. Кат, учуден, че мъжът все още беше в съзнание, също коленичи. Хвана пистолета с лявата си ръка и се опита да го удари отново, но операторът блокира удара му и хвана пистолета. И двамата бяха на колене. Това беше изпитание на силите и Кат губеше. Дел се появи на вратата и видя какво става. Изтича и опря пистолета в главата на оператора, но той не му обърна внимание.
— Удари го! — изръмжа Кат.
Дел замахна и удари оператора с пистолета по главата. Той изохка отново, но продължи да се бори. Дел остави пистолета, замахна и го удари с две ръце по врата, от което той пусна Кат и падна напред върху ръцете си. Дел го удари още веднъж и той се свлече на пода.
— Господи! — каза Кат задъхан. — Не е като във филмите, нали?
— Да го вържем, преди да се е съвзел.
Кат започна да търси нещо за връзване. Отвори едно чекмедже и намери дебела ролка изолационна лента.
— Това ще свърши работа — каза той.
Дел изви ръцете на оператора, а Кат ги върза здраво с дебелата петсантиметрова лента. След това върза краката и омота главата му, като запуши устата и закри очите и ушите му. Накрая обви тялото на човека, като стегна ръцете към гърба му.
— Това трябва да е достатъчно — каза Дел. — Какво ще го правим? Скоро ще се съвземе.
Кат отиде до етажерката с книги, намери дръжката и я отвори. Помогна на Дел да издърпат оператора в килера. Малката стая беше пълна с брезентови торби и те натрупаха няколко върху него.
— Когато започнат да го търсят, ние ще сме изчезнали.
— Ето това търся — каза Дел, като разтвори една от торбите. — Колко мислиш, че има тук?
— Като гледам, може би са четири милиона, може би — пет. Аз имам два милиона в един голям куфар.
Дел метна чувала на рамото си.
— Добре. Сега съм доволен. Къде е Джинкс?
— Принс ще я доведе на тенискорта в седем часа, а оттам аз и Мег ще я вземем. Ти излез оттук и иди при хеликоптера, а аз ще опитам да се свържа по радиото с едно място.
— Ще се справиш ли сам? Мога ли да ти помогна с нещо?
Кат се засмя.
— Знаеш ли? За първи път от доста време вършим нещо заедно.
Дел също се засмя.
— Хайде, ще те изпратя до вратата — каза Кат и излезе от стаята. Отиде до вратата във фоайето и я отвори. Огледа се в тъмнината и се обърна към Дел: — Изглежда чисто. Бъди внимателен. Когато идвах, видях един часови на верандата.
— Не се безпокой — отговори Дел.
Кат постави ръцете си на рамената на Дел.
— Ще се безпокоя, докато не се измъкнем оттук. Пилотът трябва да бъде там към осем. Ще се опитам да дойда по това време. Ти се крий в храстите и чакай.
— Добре, тате.
Дел не го беше наричал така от доста време. Кат искаше да говори още, но избута сина си през вратата и му махна за довиждане. Видя го как изчезва в тъмнината, след което се обърна и отиде в комуникационната стая. Изключи транзистора и взе микрофона на едновълновия апарат. Честотата беше настроена, но апаратът не беше включен. Натисна бутона за захранването и започна да чака с нетърпение апаратът да загрее. Не след дълго се дочу пукот от атмосферни смущения. Кат намали силата на звука и взе чифт слушалки, като изключи високоговорителя.