37.
— Хей!
Кат подскочи и се изправи.
— Вътре ли си?
Той преглътна.
— Да. Дай ми няколко минути.
— Слагам кафето ти тук. Не се бави, ще изстине. Трябва да приготвя закуската за сутрешната смяна.
— Благодаря.
Мъжът си отиде, но това не помогна на Кат да се успокои. Погледна часовника си — шест и тридесет. Слънцето вече се беше вдигнало доста и това, че е навън, не би впечатлило никого. Свали сакото и панталона, за да увие в тях паспортите си и пистолета. Открехна вратата и огледа фоайето — влезе някакъв мъж, но се скри бързо. Всичко беше спокойно. Кат тръгна към предната врата. Облечен в екип за тенис, носейки останалите си дрехи под ръка, излезе от къщата и се отправи към кортовете. От една количка за голф му махнаха двама души от охраната. Той също им махна и се усмихна.
Кат се питаше какво ли би могло да се обърка сега. Радиооператорът от следващата смяна няма да се появи до осем, но дори и тогава няма да открият онзи в килера. Скритите зад „Зенита“ микрофони също може да не бъдат забелязани. Разбира се, възможно е да разкрият всичко и след минутка, но Кат се надяваше това да не стане. В осем часа смяната вероятно ще открие микрофоните или оператора — или и двете — и ще вдигне тревога. В същото време пилотът ще работи по хеликоптера. Да. Трябваше да е свършил всичко до осем и заедно с Джинкс, Мег и Принс да бъде на просеката. Продължи да върви.
Всъщност защо да чака толкова дълго? Когато Принс и Джинкс пристигнат, ще тръгнат веднага към просеката. Ще бъдат там, когато пилотът пристигне. Точно така. Никакво чакане! Така е по-добре.
Стигна до празните тенискортове, взе ракета и топки и започна да удря срещу една стена. Слънцето се показа над дърветата. Денят щеше да бъде горещ. Към седем без десет дойде Мег, а Кат вече беше потен. Отиде и седна до нея на пейката в малкия павилион.
— Какво стана? — запита тя.
— Мисля, че дотук всичко е наред. Дел си взе парите, а аз успях да предам съобщение на един колумбийски самолет. Проблемът е, че се движеше твърде бързо и не съм сигурен дали е успял да ме чуе.
— Нямаше ли някой, който да пази радиото?
— Да. Ние го… окошарихме. Не мисля, че ще го намерят преди осем. Веднага щом Джинкс и Принс дойдат тук, искам да отидем при хеликоптера и да чакаме пилота.
— Добре. Аз съм готова.
Чу се шум от някаква кола — зададе се един джип, управляван от Принс. Той беше сам.
— Охо — каза Мег.
— Добро утро — поздрави Кат. — Къде е партньорката ви?
— Не можа да стане от леглото. Много пи снощи.
Кат погледна към Мег, която изглеждаше разтревожена.
— Няма значение. Можем да поиграем и единично. Изглежда, сме равностойни противници.
— Опасявам се, че разочаровахте партньорката ми — каза Кат.
— Моля да ме извините — обърна се Принс към Мег. — Може би утре. Обикновено Лола не пие много, но мисля, че вчера беше разстроена от нещо.
— Аз съм загрял — каза Кат. — Защо не ударите няколко топки в стената, докато отдъхна за минутка.
— Дадено — отговори Принс. Взе една ракета и няколко топки и тръгна към стената.
— Сега какво ще правим? — попита Мег.
— Нека помисля — отвърна Кат, като се строполи на стола до нея. Разтри косата си с хавлията, опитвайки се да запази спокойствие. След малко тук щеше да настъпи истински ад и той трябваше да предприеме нещо.
— Иди да я доведеш. Стаята й е на горния етаж вляво. Ако има охрана, кажи, че Анакондата иска тя да дойде веднага. Накарай я да облече дрехи за тенис. Качете се в джипката. Аз ще те видя и ще доведа Принс.
— Изглежда, че нищо друго не може да се направи — каза Мег.
— Готов съм — извика Принс.
Кат взе ракетите си и изтича на корта.
— Хей, вие! — извика Мег. — Щом като ме лишавате от игра, то аз ще ви лиша от публика. Много ви здраве!
Стана и напусна корта.
Кат се засмя и й махна с ръка. Извъртя ракетата си и Принс спечели сервиса.
— Желаете ли да започнете с няколко сервиса? — запита Кат.
— Първият брои ли се?