— Имало е малко стрелба, но без организирана съпротива, защото Варгас и Принс са били мъртви. Колумбийците са постреляли доста. Убили са около двадесет души. Повечето от продавачите са заловени. Сега са в колумбийските затвори и дълго време няма да зърнат слънцето.
— Намериха ли парите?
— Точно навреме. Войниците са огледали мястото, преди да го запалят. Чули някой да рита по стената в стаята с радиоапаратурата.
Кат се засмя.
— Сещам се кой е бил. Аз и Дел го оставихме там.
— В стаята е имало повече от седемдесет милиона долара. Тези пари ще осигурят възможност за доста удари срещу търговията с наркотици и Отделът за борба с наркотиците няма да си има проблеми с бюджета. — След кратко мълчание Дръмънд продължи: — Съжалявам за сина ти, Кат. Ако знаехме, че е там, можехме най-малко да вземем тялото му. Боя се, че е погребан в масов гроб с другите.
— Няма значение — каза Кат. — Кейти е в морето, Дел е в джунглата. Може би е по-добре, че няма гробове, които аз и Джинкс да посещаваме.
Дръмънд се изправи.
— Е, аз мисля, че е по-добре да си гоня самолета.
— Да те закарам ли до летището?
— Не. Наел съм кола.
Кат също стана.
— Преди да си тръгнеш, трябва да се запознаеш с Джинкс и Мег. Най-вече с Джинкс.
Поведе Дръмънд през верандата. Видяха двете жени, които играеха тенис на корта под тях.
Дръмънд спря и хвана ръката на Кат.
— Това е достатъчно — каза той.
— Не желаеш ли да се запознаеш с нея? — запита Кат.
Дръмънд успя да се усмихне.
— Ако не възразяваш, не. Само исках да я видя.
Погледа Джинкс, след което се обърна и влезе в къщата, бършейки очите си.
Кат тръгна след него.
— Никога няма да мога да ти се отблагодаря.
Гласът на Дръмънд потрепери.
— Достатъчно ми беше да я видя — каза той.
Кат стоеше на вратата и гледаше към Дръмънд, който отиде до колата си, седна в нея и замина. Влезе в къщата, отиде на верандата и застана на мястото, където беше стоял Дръмънд. Гледаше как Джинкс изпраща една топка и си помисли, че той беше прав. Достатъчно беше да я види.
Благодарности
При събирането на материалите за тази книга ми помогнаха много хора. Особено съм благодарен на: Робърт Корам за контакта, който осъществихме, и за това, че ми предаде знанията си за Колумбия; на Джон Форд за същото; на Том Съсман за това, че ми довери много неща за Вашингтон; на Нанси Соверверг, от канцеларията на сенатор Едуард Кенеди, за това, че ме запозна с хора, които ми помогнаха; на Лий Питърс от Държавния департамент за полезните му съвети относно Колумбия и за това, че ме представи в Американското посолство в Богота; на д-р Хосе М. Вергара-Кастро, президент на Asociacion Colombiana da Aviation Civil General за любезното му съдействие при намирането и наемането на самолет; на Родриго В. Мартинес Торес за превъзходната разходка из Картахена, особено из стария град, и за това, че като юрист сподели с мен познанията си за търговията с наркотици в Колумбия; на Марибел Порас Джил, която ми беше втори пилот, радиооператор, навигатор, преводач, свръзка с колумбийската полиция и най-вече съм признателен за приятната компания; на Кандис Кънингам, пресаташе в Американското посолство в Богота, за това, че ме представяше, за съветите й от всякакъв тип и за доживотния запас от най-хубавото колумбийско кафе; на Морис Джейкъбс, служител на отдела за културната дейност, и на Тереса Боканегра, съветничка на посланика на САЩ по въпросите на колумбийското законодателство — за съветите им; на Джон Столман, началник на Отдела за борба с наркотиците в посолството в Богота, а в момента щастлив пенсионер във Флорида, за подробните сведения за търговията с наркотици в Колумбия; на Мария Аранго за ценните разговори за живота в Колумбия; на подполковник Дейвид Мейсън, военен аташе в посолство в Богота, за съветите му относно условията на летене в Колумбия; на Бил — колумбийски американец, шофьор на такси в Кали, за прекрасната обиколка и споделения опит; на Дан Спейдър, старши служител от „Моол Еър Инкорпорейтид“, за страховитото возене в един самолет „Моол лунар рокет“; на „Гибсън Амстътс“ за това, че ми разкри подробности за летателната практика на търговците на наркотици; особено много на Марк Съдърланд, който има смелостта да лети с мен из цяла Колумбия, за приятната му компания; на агент Грегъри Лий от Агенцията за наркотиците, от когото получих информация за работата й.