— Например какви?
— Ще ви бъде необходим помощник. Някой, който познава района. Вие не говорите испански, нали?
— Не.
Джим отвори един от куфарите си и извади фотоапарат. Свали една картина от стената, отвърза вратовръзката си и я подаде на Кат с думите:
— Застанете там и си сложете тази вратовръзка.
Кат се подчини.
Докато снимаше, Джим продължи да говори:
— Има един подходящ човек и за щастие е в Атланта. Австралиец е. Казва се Блуи Холанд. Живее тук от известно време, но не се задържа на едно място. Прекарал е доста време в Колумбия и познава всички лоши хора. Досещате се какво имам предвид.
— Мислите ли, че е свободен? — запита Кат.
— Не съвсем. Намира се в изправителния затвор в Атланта. Но скоро ще го помилват. Мога да уредя да кажат една добра дума за него. Доста сте се променили от последния път, когато са ви снимали — каза той и вдигна лист с четири снимки на Кат.
— Да. Освен брадата и косата съм загубил двадесетина килограма.
— Това е добре. Никой няма да ви разпознае, макар че снимката ви доскоро беше във всички вестници.
— Блуи Холанд каква връзка има с всичко това?
Джим се върна при своя стол, започна да рови в големия куфар и извади някаква машинка.
— Блуи е страхотен пилот. Австралийските равнини, Аляска… такъв тип летец. Направил е доста курсове между Щатите и различни южноамерикански писти.
— Разбирам — каза Кат.
— Последния път Блуи се забърка в някаква сделка с кубинци. Господи! Никой не трябва да се занимава с кубинци в наше време. Те го завлякоха в затвора със себе си.
— Той закоравял престъпник ли е?
— Е, Блуи просто винаги е имал много свободно отношение към митническите разпоредби на САЩ. Не удря хората по главите, за да им вземе парите и не е наемен убиец. Обича летенето, и то ниското и бързо летене. Предпочита малки и тъмни писти пред големите, ярко осветени летища. Доста способен човек е и както казах, познава мястото доста добре.
— Как мога да се свържа с него? — запита Кат.
— Аз ще уредя това, когато излезе. Той няма да знае кой го праща. Кажете му, че Карлос ви е насочил към него.
Джим раздели четирите снимки, извади малка синя книжка от куфара и с помощта на машинката залепи една снимка в книжката.
— Не мога да ви помогна кой знае колко. Мога само да дам някакво прикритие.
— Какво означава „някакво прикритие“? — запита Кат.
Джим му подхвърли книжката — беше американски паспорт. Кат го отвори и видя снимката си и името Робърт Джон Елис.
— Ще имате нужда и от това — каза Джим, като му подаде още нещо.
Кат пое един износен портфейл. Вътре имаше половин дузина кредитни карти като онези, които той имаше в джоба си.
— Подпишете паспорта и другите документи.
Кат започна да подписва.
— Елис е търговски агент във вашата фирма — каза Джим. — Като изключим разликата в името и адреса, той доста прилича на вас. Паспортът му изтича на същата дата, има същите печати и пътувания. Дори сега, когато сте загубили доста килограми и сте обръснали брадата си, неговият паспорт ви подхожда повече отколкото вашият.
— Наистина ли мислите, че ще се нуждая от всичко това? — запита Кат смутено.
— Не зная, но ако аз отивах там, щях да се застраховам предварително. Паспортът, шофьорската книжка и кредитните карти са истински. От днес данните ви са въведени във всички компютри. Ако минете през колумбийската или американската емиграционна служба, паспортът няма да ви провали. Ако платите за обяд с картата „Американ експрес“ на Елис, сметката ще се прехвърли в служебната ви банкова сметка. А, като се върнете в Атланта, поискайте от фирмата да напечата няколко визитни картички и наредете на телефонистката, ако получи запитвания, да казва, че се намирате в Южна Америка. Добре е да информирате и шурея си, но не му казвайте нищо за документите. Кажете му само, че може да заминете под името Елис и че той трябва да ви прикрива.
— Вие сте направили всичко това вчера? — Кат беше учуден, но вече знаеше защо Джим беше небръснат — бил е на крак цяла нощ.
— Това е част от службата — каза Джим. — Елате до прозореца за момент.