— Тая къща, колата — изглеждате човек, който може да си позволи един добър самолет.
Започна да разлиства списанието.
— Смятам, че ще трябва да похарчим някъде между седемдесет и сто хиляди долара в зависимост от това, какво можем да намерим наоколо. Разбира се, ако желаете да търсим из цялата страна, ще спестим доста пари.
— Предпочитам да пестя време. Ще купим каквото поискате — каза Кат.
— Започвам да търся от днес. Имаш ли кола за мен?
Кат отиде до бюрото си и взе една връзка ключове. Подхвърли ги към Холанд.
— Отвън има един мерцедес комби.
Холанд опипа костюма си.
— Ще трябва да си взема и някакви дрехи.
Кат извади един пакет с няколко навързани пачки от чекмеджето и го подхвърли към Холанд.
— Това са първите десет хиляди, мистър Холанд. Наемам ви.
— Наричайте ме Блуи — протегна ръка австралиецът и се усмихна.
— Аз съм Кат. — Харесваше този човек, но все още се чувстваше неловко, след като знаеше какво е правил преди. Сега му даваше десет хиляди долара и мерцедеса на Кейти. Какво пък, помисли си той, никога не би се справил сам. Нуждае се от Блуи Холанд и ще трябва да му се довери.
Същата вечер Кат лежеше в леглото си и гледаше тавана. Затвори очи и се опита да си представи лицето на Джинкс, но това не беше лицето, което беше видял за последен път. Беше по-младо — Джинкс на дванадесет или тринадесет години. Не можеше да оформи в съзнанието си образа й от по-късните години. Започна да се пита дали не би го забравил съвсем.
— Идвам, детето ми — каза гой в тъмнината. — Идвам да те прибера.
9.
— Кат? Блуи е. Мисля, че намерих нашия самолет.
— Чудесно, Блуи. Колко ще ми излезе?
— Около седемдесет и пет хиляди — това е продажната цена. Ще трябва да се направи годишен преглед за около петстотин до хиляда, да се купят навигационен „Лоран“ и горивомер — кажи го, още шест хиляди. Необходими са и някои промени в горивната система. Значи общо около деветдесет хиляди.
— Да. Звучи добре. Мога ли да го видя?
— Разбира се. Аз също искам да го видиш. Аз съм на… как се казва това загубено летище?
— „Пийчтрий Декалб“?
— Точно така! Самолетът е пред кулата. Боядисан е в червено и бяло. На опашката му има номер 123 Танго.
— Вече ми харесва — засмя се Кат. — Ще бъда там след половин час.
Когато пристигна, Кат паркира колата близо до кулата и започна да търси лек двумоторен самолет с такъв номер на опашката, но без успех. Блуи излезе от някакъв хангар и посочи един самолет. Кат спря погледа си върху едномоторен „Чесна“ и се закова на място.
— Исусе Христе! Блуи, искаш да летим над хиляда мили океан в едномоторен? Това нещо не е много по-голямо от дребосъка, на който се учих да летя.
— Слушай, приятел — каза снизходително Блуи, — нека ти обясня някои неща за самолетите. Първо, нивото на авариите с фатален изход при едномоторните и двумоторните е еднакво. Второ, при неизправност в двигателя на двумоторен ще имаш големи трудности с управлението. Необходимо е много време да се научи човек да лети на двумоторен с единия двигател, а където съм бил аз, не предлагат подобен вид занимания. Пък и едномоторният има известни предимства при горивото. За прелитане над вода предпочитам един добре поддържан едномоторен.
— Ами…
— Това е „Чесна 182 ПК“. ПК означава прибиращ се колесник. Тоя е много по-добър от сто петдесет и двойката, на която си се учил. Вдига сто и осемдесет мили в час и мога да го приземя и отлепя на 230-метрова писта. Може да вдигне всякакъв товар при пълен с гориво резервоар, а самолетите, които могат да го направят, не са много. Двигателят му е навъртял само четиристотин часа, а е предназначен за две хиляди часа между ремонтите; оборудването му е добро и има резервоари за дълги разстояния. Плащаме около пет хиляди над пазарната цена, но бързаме, а и такива хубави самолети не се намират лесно. Ако ти се виси тук още две-три седмици, докато намеря подходящ двумоторен и се науча да летя на него с един работещ двигател, нямам нищо против, но това тук е дяволски добър самолет. Какво мислиш да правиш?
Кат вдигна ръце и му показа, че се предава.
— Купуваме го.
— Добре. За колко време можеш да се върнеш тук с чек за седемдесет и пет хиляди долара, които трябва да платим на „Епс еър сървиз“?
— Ще трябва да остане за утре сутринта — каза Кат, след като погледна часовника си.