— Да, сър — отговори банкерът.
Точно в единадесет на следващия ден Кат се представи в банката. Авери го заведе в канцеларията си, а след това в една съседна зала за събрания. На края на масата стояха още един банков служител и униформена охрана.
В средата на масата имаше купчина пари.
— Двадесет хиляди стодоларови банкноти — каза Авери, като в гласа му все още имаше съмнение. — Опаковани са в пачки по петстотин, както желаехте. Искате ли да ги броите?
— Не — отговори Кат.
— Има някои документи за подписване.
Кат постави куфара на масата, отвори го и каза на охраната:
— Моля, сложете парите вътре, докато аз подписвам документите.
Авери даде знак с глава и охраната започна да слага парите в куфара.
— Най-напред подпишете чек за два милиона — каза Авери и подаде някакви документи към Кат.
Кат подписа чека.
— Приготвил съм документ за снемане на всякаква отговорност от страна на банката. Разбирате, че ние обикновено не работим по този начин.
Кат подписа документа. Установи, че парите се събраха в куфара като остана малко място. Беше изчислил правилно.
— Сега всичко е наред — каза Авери. — Бих желал нашите пазачи да ви изпратят до колата. Знаете, че това не е най-безопасния квартал.
— Благодаря — отговори Кат. — Благодаря и за това, че свършихте всичко така бързо.
Авери го изпрати до вратата и каза:
— Мистър Катлидж, ако имате някакви неприятности, ще направя всичко възможно да ви помогна.
— Благодаря ви, мистър Авери, но нямам неприятности. Просто трябва да направя някои сделки в място, където няма банкови услуги. Моля ви, не се тревожете повече.
Пазачът го изпрати до колата, като се оглеждаше нервно. Кат си помисли, че би могъл да е по-незабележим самичък. Когато влезе у дома си, телефонът звънеше.
— Ало?
— Блуи е. Готово е за утре. Ти оправи ли всичко?
— Мисля, че да. Трябва само да си опаковам багажа. Какво ще ми трябва?
— Летни дрехи за навсякъде, с изключение на Богота, ако отидем там. Богота е над две хиляди и петстотин метра надморско равнище. Студено и дъждовно. Един шлифер ще е достатъчен. Вземи и делови костюм в случай, че трябва да впечатлим някого.
— Окей. Още нещо?
— Имаш ли пистолет?
— Не.
— Купи си един. Заговорихме за пистолети, та купи един и за мен. Вземи ми „Магнум .357“ с около четириинчов барабан и раменен кобур. На себе си вземи каквото ти подхожда.
На Кат му прилоша леко от мисълта за оръжия. Бяха го простреляли с последното оръжие, което притежаваше.
— Наистина ли смяташ, че трябва да бъда въоръжен? — запита той.
— Точно така. Аз бих понесъл и базука, ако можех да я сложа в раменен кобур.
Кат отиде до магазина, от който беше купил малката пушка за яхтата. Мястото изглеждаше като някаква страна на чудесата на смъртта и в него имаше всевъзможни видове оръжие. Избра един „Магнум“ за Блуи, но се поколеба, когато избираше пистолет за себе си. Стреляше отлично с карабина, но единственият пистолет, с който беше стрелял някога, беше автоматичният 45-и калибър в казармата. Не желаеше нещо толкова голямо като „Магнум“ и накрая прие по препоръка на продавача един доста скъп деветкалибров автоматичен „Хеклер и Кох“, защото беше лек и имаше магазин с петнадесет куршума. Купи кобури и по една кутия с патрони. Излезе от магазина, носейки всичко в кафява пазарска чанта. Чувстваше се глупаво.
Към седем сутринта бяха натоварили всичко и Кат обиколи самолета с Блуи, като научи в какво се състои предполетният преглед.
— Вземал си уроци, а? Колко часа имаш? — запита Блуи.
— Около шестдесет. Трябваше да премина проверовъчен полет за частна летателна книжка преди две седмици, но всичко това ми попречи.
— Окей. Ти карай. Да видим колко те бива.
— Какво?
Блуи го натика на лявата седалка и се настани до него.
— Не се различава чак толкова от тренировъчния самолет, на който си се учил. Имаш две копчета повече — едното за колесника, а другото за постоянна скорост на витлото. Във всеки случай аз съм най-печеният инструктор, който е минавал насам.
Кат вдигна рамене.
— Предполагам, че разрешителното ми от курса е валидно още.
Закопча се и запали двигателя, а Блуи четеше от списъка и му посочваше някои неща. Кулата все още не беше отворена, те провериха посоката на вятъра и се придвижиха до пистата. Блуи съобщи за излитането по радиочестотата на службата за известяване на обикновените полети и направи знак с глава.