— „Браво едно“, тук „Браво две“ — предаде по радиото Блуи. В отговор чу шум от статични смущения.
— Все още сме твърде далече — каза той. Посочи към лорана с отчаяно изражение. Светеше червена лампичка.
— Това означава, че сигналът е ненадежден.
Червената светлина угасна. Угасна и дисплеят на лорана.
— Намираме се на външната граница на веригата „Лоран“.
Дисплеят светна отново и угасна.
— „Браво едно“, тук „Браво две“. Чувате ли ме?
Единственият отговор беше шумът. Прелетяха над бреговата линия и Кат погледна към горивомера. Имаха гориво за две минути и половина.
— Ще поддържам този курс в продължение на пет минути, а след това ще започна да снижавам — каза Блуи с мрачно лице. Включи друго навигационно радио.
— Може би ще мога да узная радиалната ни скорост и разстоянието от кулата в Баранкуила.
Започна да човърка радиото.
— Дявол да го вземе, хващам сигнала им, но не и на оборудването за измерване на разстояния. Извън диапазона сме. Може би…
Както говореше, на уреда светна червена лампа.
— Корекция — каза Блуи, — не хващаме сигнала им. Какво ли може да се обърка още?
Сякаш в отговор на въпроса му двигателят прекъсна, след което заработи отново. Горивомерът показваше минута и петнадесет секунди. Двигателят прекъсна отново и горивомерът показа нула. Двигателят продължи да работи още половин минута, прекъсна и спря. Носът на самолета се наведе надолу.
— Ще се приземяваме — каза Блуи, но според Кат това уточнение беше излишно.
— Гледай дали от твоята страна има подходящо място за кацане. „Браво едно“, тук „Браво две“. Кат, обаждай се по радиото. Аз ще трябва да направя планер от тази щайга.
Кат започна да изговаря кодовите думи по радиото, като се оглеждаше отчаяно и търсеше място за кацане.
— Изглежда доста плоско под нас — каза той на Блуи. Земята беше суха и кафява и осеяна с храсталаци.
— Плоска е. Полуостров Гуахира е оформен като Флорида и прилича на Аризона. Там долу е пустиня. Мога да приземя самолета цял, но не искам да кацам в най-затънтеното място без транспорт, без да мога да презаредя и да разчитам на милостта на всяко копеле, което може да ни застреля заради обувките ни.
Летяха с осемдесет мили. Това беше оптималната скорост за безмоторно летене. Висотомерът показваше постоянно спускане и земята се приближаваше все повече.
— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше Кат, — „Браво…“ Господи! Блуи! Какво е това?
Посочи малко пред края на дясното крило, на около две мили пред тях. Блуи наклони самолета и погледна натам.
— Ще ти кажа — изграчи той. — Това е писта без настилка. Прилича на старо летище за селскостопански самолети!
Блуи насочи самолета към пистата.
— Имаме и достатъчно височина. Ще стигнем! О, Исусе, дано имат гориво!
— „Браво едно“, тук „Браво две“ — повтаряше механично Кат. Очите му не се откъсваха от пистата. Преминаха шестстотин метра над нея.
— Това там някакъв резервоар ли е? — запита Блуи, като сочеше с ръка.
Кат погледна и видя един голям цилиндър, легнал на едната си страна.
— Надявам се, че не е за вода.
Блуи зави на триста и шестдесет градуса, за да загуби височина, след това се насочи към пистата и остави самолета да лети към нея. Когато се убеди, че ще се справи, отпусна колесника и клапите и скоростта им спадна до седемдесет мили.
— Приземяване като по учебник — изсмя се той. Кацането беше сравнително меко и Кат се наслаждаваше на тишината в самолета с неработещ двигател. Пистата беше груба, но се понасяше. Блуи остави самолета да спре от само себе си. На около петнадесет метра пред тях, встрани от пистата, и на около три метра от земята имаше двутонен резервоар, поставен на дървена стойка. Блуи посочи към него и каза:
— Това е резервоар. Гледай! Има маркуч. Бързо! Хайде да избутаме самолета дотам.
Излязоха и започнаха да го бутат за стойките на крилете. Придвижваха се бавно по осеяната с камъчета писта. Кат се огледа. Видя само една барака с тенекиен покрив на около петнадесет метра от другата страна на резервоара. Дали наистина беше резервоар за гориво? Имаше ли нещо в него?
Накрая достигнаха до шланга. Блуи се втурна към него. На стената на резервоара Кат видя някакви цифри: 100LL. Авиационно гориво беше.